Решение № 514 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 560/2009 г.

Решение № 514 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 560/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от защитниците на подсъдимите А. М. Ч. и М. С. М. срещу въззивно решение № 93/28.07.2009 г. по в.н.о.х.д. № 85/2009 г. на Бургаски Апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 11/23.04.09 г. по н.о.х.д. № 353/08 на Сливенския окръжен съд. С присъдата съдът е признал подсъдимия А. М. Ч. от гр. К. за виновен в това, че през м. септември 2003 г. в с. Г., общ. Котел, обл. Сливен, е прокарал в обръщение подправени парични знаци 50 броя банкноти в копюри по 20 лева, поради което и на основание чл. 224, ал. 1, предл. първо от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението по чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимият М. С. М. от гр. К. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 224, ал. 1, предл. първо, във вр. чл. 20, ал. 2 НК. Съдът е признал подсъдимите А. М. Ч. и М. С. М. за виновни в това, че на 6.04.2004 г. в гр. К., в съучастие помежду си и с И. К. Б. /за когото наказателното производство е приключило/ като съизвършители, прокарали в обръщение подправени парични знаци 35 броя банкноти в копюри по 20 лева, поради което и на основание чл. 224, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 20, ал. 2 НК ги е осъдил съответно на девет месеца лишаване от свобода и на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието на подс. М., с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определил на подс. Ч. общо наказание девет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Подсъдимите са осъдени да заплатят направените съдебни разноски в размер на 169 лева.. В жалбите на адв. Е упълномощен защитник на подс. М. и адв. Д упълномощен защитник на подс. Ч., се правят еднакви искания и възражения: решението и присъдата да се отменят като неправилни, незаконосъобразни и явно несправедливи и делото да се върне на прокуратурата, или подсъдимите да бъдат оправдани, тъй като деянията не са осъществени от обективна страна, като е допуснато и съществено процесуално нарушение - в обвинителния акт не е посочено и никъде не се твърди за наличието на субективния елемент от състава на престъплението - знанието от подсъдимите на обстоятелството, че паричните знаци са подправени. Алтернативно се моли да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление - по чл. 245 НК. В допълнението към касационната жалба от адв. Д упълномощен защитник на подс. М. се твърди, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като банкнотите са бутафорни и като такива нямало да бъдат прокарани в обръщение, а щели да бъдат запалени и изгорени в музикален клип, сочи и наличие на съществено нарушение на процесуални правила - въззивното решение няма мотиви, не е отговорено на възражението за несъставомерност на деянието, не ставало ясно, че са налице две, а не едно деяние. Искането в допълнението към жалбата е за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият М се явява лично и с адв. Д. Подсъдимият А. Ч., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д служебен защитник. Защитниците поддържат жалбите и молят да се уважат. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбите са неоснователни. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият М моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ, установи следното: ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. Не са допуснати посочените съществени процесуални нарушения. Не е налице и твърдяното нарушение на закона, поради несъставомерност на деянието по повдигнатото обвинение. Основното оплакване в жалбата на адв. Д по първото деяние е, че не е доказано участието на подс. Ч. в предаването на банкнотите 50 бр. в копюри по 20 лева, а дори да е така - това не било "прокарване в обръщение". Свид. Годжуков описвал друго лице, а не подс. Чернев. Окръжният съд е обсъдил показанията на свид. Годжуков и е посочил на кои доказателства дава вяра и на кои - не /стр. 3 от мотивите/. Мотивите на съда са убедителни и са приети от въззъвнита инстанция. Анализирани са доказателствата в тяхната съвкупност. Променените показания на свидетеля в съдебно заседание са изолирани и правилно съдът не ги кредитира. Предаването на банкнотите в притежание на друго лице също е "прокарване в обръщение", както и другите форми, посочени в жалбата. Това просто са различни форми на изпълнителното деяние. Оплакванията на защитника са неоснователни. Съдът не споделя и оплакването по второто деяние, което е еднакво и в жалбата на адв. М в допълнението на адв. Д защитници на подс. М. - че фалшивите банкноти щели да бъдат запалени и изгорени при заснемането на музикален видеоклип, което правело деянието от обективна и субективна страна несъставомерно. От обективна страна, изпълнителното деяние е довършено с факта на физическото предаване на банкнотите в държане на друго лице. Няма значение за какво, според собствените твърдения на това лице, ще бъдат използвани подправените парични знаци. Житейски неприемливо е да се заплаща 5.71 лева за хартийка с размерите и вида на 20-левова банкнота, която ще бъде запалена и изгорена, както е неприемливо същата тази хартийка да бъде снабдена със сериен номер като на истинските банкноти. Това за целите на клипа не е необходимо. А за клипа са били нужни много такива хартийки. Очевидно, както подсъдимите, така и свидетелят са имали съзнанието, че предметът на престъплението има и други качества, които го правят различен от обикновени хартийки, предназначени за запалване, а именно, за да се разпространяват и използват като платежно средство. Правилно съдът е приел, че се касае за подправени парични знаци, а не за обикновени, очевидни и неприкрити имитации. Относно аргументите на защитниците М. и Д. за отсъствие в обвинителния акт на изрично посочване на субективния елемент на деянието - знанието на обстоятелството, че банкнотите са подправени, същото е частично основателно. Действително, обвинителният акт не е прецизен без посочване и на това обстоятелство, но пропускът в него не представлява съществено нарушение на процесуално правило на чл. 246 НПК относно съдържанието на обвинителния акт. В описателната част на обвинителния акт са посочените фактите, по които подсъдимите са можели да се защитят и ефективно за се защитавали. Тези факти описват поведението и отношението им спрямо характера на инкриминирания предмет и недвусмислено говорят за знание от страна на подсъдимите на коментираното обстоятелство: "...обв. М. предложил на обв. Ч. да намери подправени банкноти..."; "...обв. М. осигурил подправени банкноти..."; "... свид. Бодуров попитал обв. Ч. дали може да му осигури 1000 подправени лева... " и др. Така описаните факти изключват всякакво съмнение относно знанието от страна на подсъдимите, че предметът на престъплението са подправени парични знаци. Съдът не споделя и оплакването за липса на мотиви към въззивното решение. Вярно е, че мотивите на въззивното решение на БАС са кратки, но е налице приемане на фактическите и правни изводи на предходната инстанция по фактите като изразеното вътрешно убеждение на въззивният съд по установените факти не се различава от това на окръжния съд и препраща към установените от него факти и правни изводи в мотивите. По този начин, без да се пренаписват повторно, мотивите на първоинстанционния съд допълват и се приобщават към мотивите на въззивния съд. В случая въззивният съд е приел този подход в работата си: ако няма нещо различно в изводите си, бланкетно и общо да изрази мнението си. Това не означава липса на отговор на възраженията в жалбите - просто въззивният съд е приел същия отговор, даден от окръжния съд. Не е необходимо да се преповтарят всички елементи от структурата на присъдата. Поради естеството и спецификата си, актът на въззивният съд може да бъде и по правило е по-малко обстоятелствен и подробен. От жалбата не става ясно какъв порок изразяват и какво следва от изрично отбелязаните обстоятелства: "... не става ясно, че присъдата е за две престъпления..." и "...подзащитният ми не прави оплакване за авторството..." Не става ясно, че присъдата е за две престъпления, само ако се има предвид цитираният текст в жалбата, изваден от решението. Отнесен обаче към съдържанието на цялото решение, не би имало никакво съмнение. За пълнотата на неговото съдържание. Всеки писмен материал има съдържание и смисъл в два аспекта: текстът като цяло, и на отделни негови части. Важен е текстът като цяло - той показва истинският смисъл. Отделни негови части, извадени от контекста, могат да придобият съвсем друго значение - невярно и различно. Относно оплакването за недоказване на авторството, следва да се отбележи, че дори в касационната жалба на адв. М/стр. 1 долу и стр. 2 горе/ има подробен коментар на въпроса за авторството в деяние, по което подсъдимият М е оправдан и по този начин е получил максимална защита срещу тази част на обвинението. При така установените фактически данни материалният закон е приложен правилно. Деянията са съставомерни по чл. 244, ал. 1, пр. 1 от НК и във вр. чл. 20, ал. 2 НК - за второто от тях. От обективна страна е налице разпространение, което е една от формите на изпълнителното деяние "прокарване в обръщение" на това резултатно по своя характер престъпление. От субективна страна е налице пряк умисъл - подсъдимите са знаели за факта на подправката, поради което са продавали банкнотите срещу по-ниска стойност от номинала, отразен на банкнотите. Следователно, установени са обективните фактически данни, които изразяват интелектуалното и волевото съдържание на вината им под формата на пряк умисъл. При тези изводи е неоснователно искането за преквалифициране на деянието по чл. 245 НК. Не са допуснати посочените в жалбите и допълнението касационни основания. Атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила. На основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС на НРБ, трето наказателно отделение