Решение № 17550 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8258/2019 г.

от 5.12.2016 г., Изпълнителният директор на ИАРА е поканила "Шато" ЕООД да представи в срок до 31.03.2017 г. конкретна информация и документи, свързани с изпълнението на производствената програма за 2016 г. Дружеството е отказало да удовлетвори искането за предоставяне на информация и документи не е изтекъл подлежащия на контрол срок – до 31.12.2016 г. и необходимите отчетни документи не са съставени. Заявено е, че към момента на изтичане на дадения с искането срок - 31.03.2017 г. ще е изтекъл определения по договора 5-годишен срок за осъществяване на контрол върху дейността и търсената информация представлявала конфиденциални данни и търговска тайна. Въпреки отправените последващи официални искания за предоставяне на информация, свързана с изпълнение на поетите с договора ангажименти, дружеството е отказало да стори това с аналогични мотиви. На 20.11.2017 г., експерти в дирекция "Структурни фондове по рибарство" към ИАРА са изготвили и внесли сигнал в Агенцията, в който са описали обстоятелствата, свързани с непредоставяне на нужната за осъществяване на контрол информация, въпреки обстоятелството, че е изискана преди изтичане на 5 годишен срок от сключване на договора. Въз основа на сигнала за нередност по проекта, на 27.04.2018 г. е изготвен подробен доклад от експерти в ДСФР, с който са потвърдени фактическите и правните изводи по сигнала. Предложено е да се наложи финансова корекция в размер на 10% от получената от "Шато" ЕООД финансова помощ. При съобразяване с действията на служителите и с изготвените от тях документи, на 4.02.2019 г., Изпълнителния директор на ИАРА е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение с № РД-68 за налагане на финансова корекция в размер на 89 287, 66 лева. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна, макар и на основание, различно от твърдяното по следните съображения:

от 05.12.2016 г. При така установеното от фактическа страна, извода за неоснователност на твърдението за изтекла давност, свързана с възможността за изискване, съответно предоставяне на данни по смисъла на чл. 14, ал. 4, т. 10 от описания договор е правилен и обоснован. Съобразно разпоредбата на чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г., ИАРА има не само право, но и задължение за осъществяване на последващ контрол върху целевото използване на отпусната безвъзмездна финансова помощ не "в", а за срока от 5 години, визиран в чл. 40, ал. 1 от същата. Контролът се осъществява не само и единствено през пет годишния срок, а е допустимо и да бъде последващ след изтичането му. След като административния орган е проявил необходимата активност и е изискал необходимата му информация преди изтичане на предвидения в договора 5 годишен срок, финансираното дружество е било длъжно да я предостави. Не е от значение обстоятелството, че стопанската година не е била изтекла към 5.12.2016 г., а документалното и приключване следвало да стане до 31.03.2017 година. В договора, чиито клаузи касационния жалбоподател многократно цитира, липсва вписана възможност за отказ за предоставяне на нужната информация поради неизтичане на определен период от време през 5 годишния срок, бил той и свързан с конкретен стопански период. Не е била налице пречка, на контролните органи да се даде достъп до интересуващите ги налични документи до момента на поискването им, а в последствие и за остатъка на периода до 31.12.2016 г., така както е поискано в нарочното писмо. Първоинстанционният съд е отбелязал правилно, че с влизане в сила на ЗУСЕСИФ, актът, с който се определя по основание и размер финансовата корекция – този по чл. 73, ал. 1 от Закона, има характер на индивидуален административен акт и защитата срещу него е по реда на АПК. Следва да се сподели становището, че отношенията между страните в производството нямат единствено и само договорен характер, а и са нормативно уредени. С нарочната Наредба са регламентирани строго и детайлно правата и задълженията по договора за финансиране, поради което страните са длъжни да се съобразят с тях не само на основание последния, но и на база разписаните със съответен подзаконов нормативен акт правила. Както нееднократно е застъпено в решенията на Върховен административен съд, със ЗУСЕСИФ /обн. ДВ бр. 101/2015 г. / се въвежда обща правна рамка, насочена към кодифициране на правилата, по които се управляват и разходват предоставени от Европейския съюз публични средства, както и към регламентирането на ясен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на участващите в процеса граждани и организации. Действащият считано от 26.12.2015 г. вътрешноправен режим на обществените отношения, свързани с предоставянето на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от европейските фондове и контрола по изпълнението й, предвижда установяването на административноправни отношения между УО и получателя на помощта. Въведеният със ЗУСЕСИФ институт на административния договор предпоставя и административноправния характер на актовете на компетентния орган досежно изпълнението му. Поради описаното, издадените след влизане в сила на Закона актове за определяне на финансова корекция при допуснати нередности във връзка с разходване на средства от ЕСИФ, подлежат на обжалване пред административните съдилища като индивидуални административни актове. Първоинстанционният съдебен състав не е взел предвид обстоятелството, че в оспореното пред него Решение, липсва конкретизирана каквато и да е материално правна обосновка на наложената финансова корекция. От описаните в акта обстоятелства, се установява наличието на задължение за бенифициера за надлежно и своевременно предоставяне на търсената от контролните органи информация, свързана с изпълнение на поетите с договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ задължения. Липсва посочване на регламентирана от законодателя или определена от страните по договора правна възможност за налагане на санкция за неизпълнение на което и да е от тях. Не е налице и обосновка на размера на наложената финансова корекция. При издаване на Решение с № РД-68/4.02.2019 г., административният орган се е задоволил да опише проведената с бенифициера кореспонденция, като липсва изрично позоваване на съдържащи се в нея мотиви за възможността и необходимостта от редуциране на предварително определените за финансиране на конкретния проект средства, както и за конкретния размер на финансова корекция. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, но неговия издател следва изрично да е посочил, че възприема установените от тези органи обстоятелства и същите ще бъдат съобразени при произнасяне с приключващ производството акт. В конкретния случай липсва изрично позоваване на факти и обстоятелства, установени в хода на административното производство от служители или подчинени на Изпълнителния директор на ИАРА органи. При така установените в тази насока факти не може да се приеме, че мотиви и обосновка, свързани с възможността и необходимостта в конкретния случай да бъде наложена финансова корекция и относно нейния размер се съдържат в документи, необективирани изцяло в оспореното пред първоинстанционния съд решение. Липсата на материално правна обосновка на наложената финансова корекция води и до процесуална незаконосъобразност на Решение с № РД-68/4.02.2019 г. по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съобразно трайната практика на Върховен административен съд, мотивите като част от съдържанието на административния акт обективират волята на органа по ясен и разбираем за страната начин. Тяхната липса, изразяваща се в непосочването на фактическите и правните основания за издаване на акта всякога са приемани от съдебната практика като съществено нарушение на изискванията за мотивираност на акта, което води до неговата отмяна. Това е така, тъй като непосочването на фактическите обстоятелства прегражда правото на защита на гражданите, доколкото страните се защитават срещу факти чрез оборване или насрещно установяване на такива. Такъв порок на административния акт не може да бъде саниран чрез проверка на представените пред първоинстанционния съд доказателства и извличане на изводи относно приложението на приложимите материално правни норми. Изтъкнатите в жалбата обстоятелства, свързани с незаконосъобразност на Решение РД-82/28.03.2016 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като не касаят настоящото производство. При така установените от настоящата съдебна инстанция данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, жалбата следва да се определи като основателна, а съдебно решение следва да се отмени. Предвид описаните по – горе съображения следва да се отмени като незаконосъобразен и оспорения пред Административен съд Бургас административен акт - Решение за налагане на финансова корекция с № РД-68/4.02.2019 г. на Изпълнителен директор на ИАРА. С оглед на изхода от делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски, както пред настоящата инстанция, така и при разглеждане на производството пред Административен съд Бургас. Общия им размер е от 1622, 88 лева, от които 700 лв. адвокатско възнаграждение и 892, 88 лева държавна такса в касационното производство и 50 лева държавна такса за образуване на първоинстанционното производство. В представеното пред Административен съд Бургас пълномощно липсват данни за изплащане на определената като възнаграждение сума от 700 лева, поради което в тази част претенцията е неоснователна.