Решение № 5255 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2015 г.

Решение № 5255 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Адем Селимов Айвазов, чрез адв. Михаил Робев, срещу Решение № 6 от 3.04.2015 г., постановено по адм. д. № 467 по описа на Административен съд - Русе (АСР) за 2014 г. С него е отхвърлено оспорването по жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № РД-01-3244 от 1.12.2014 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Айвазов и домакинството му за общинско жилище на адрес гр. Русе, ул. "Лозен планина" № 26 поради изтичане срока на настанителната му заповед за това жилище и същият е осъден да заплати на Община Русе сумата от 150,00 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и необоснованост. Излагат се доводи във връзка с твърдяната пред първоинстанционния съд незаконосъобразност на спорната заповед. Иска се отмяна на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита, с която се поддържа предявената касационна жалба, излагат се съображения във връзка с незаконосъобразността на Заповед № РД-01-3244 от 1.12.2014 г. на кмета на Община Русе и се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът - кметът на Община Русе изразява подробно обосновано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор - становище. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Ответниците Зюмбюл Исмаилова Айвазова, Юмгюл Адемова Селимова и Мехлибан Иджаби Ахмедова не изразяват становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Айвазов срещу Заповед № РД-01-3244 от 01.12.2014 г., издадена от кмета на Община Русе, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на Общинския съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (НУРУЖНННРЖОС), е наредено прекратяването на наемното правоотношение с Адем Селимов Айвазов и домакинството му за общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе, ул. "Лозен планина" № 26, актуван с Акт за частна общинска собственост № 3121 от 12.08.1999 г. и е определен двуседмичен срок, считано от датата на връчване на заповедта, за доброволно освобождаване на жилището. С обжалваното решение жалбата на Айвазов е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че недвижимият имот, находящ се на ул. "Лозен планина" № 26, в гр. Русе е частна общинска собственост, видно от Акт за общинска собственост № 3121 от 12.08.1999 г. С договор за отдаване под наем на жилищен имот № 3451 от 20.10.2010 г. това жилище било предоставено за ползване на Айвазов въз основа на Заповед № РД-01-3521 от 18.10.2010 г. на Община Русе. С настанителна заповед № РД-01-2874 от 17.09.2011 г. жалбоподателят бил настанен в общинското жилище за срок от една година. Към Договора за наем № 3451 бил сключен анекс от 17.10.2011 г. за срок от една година. С последваща настанителна заповед № РД-01-2605 от 29.10.2012 г. Айвазов бил настанен в същото общинско жилище за срок от две години. Въз основа на нея, на 6.11.2012 г. бил сключен и анекс към Договора за наем № 3451 за срок от две години. На 20.10.2014 г. той подал заявление за удължаване срока на настаняване в общинското жилище, към което попълнил декларация. Отразил, че домакинството му не притежава недвижим имот, както и че не е прехвърлял такъв на трето лице. С писмо изх. № 419 от 24.11.2014 г., на основание чл. 26 АПК Айвазов бил уведомен за започване на производство по прекратяване на наемните правоотношения поради изтичане на срока на настанителната заповед на 20.11.2014 г., както и че започва процедура по прекратяване на наемното правоотношение. Писмото било връчено лично на лицето на 24.11.2014 г. С молба до директора на Общинско предприятие "Управление на общински имоти" с вх. № 129 от 26.11.2014 г., Айвазов разяснил, че имотът който е установен на името на съпругата му е неин наследствен такъв, както и това, че никога не са живели в него. На 1.12.2014 г., след решение на комисията по чл. 6 от НУРУЖНННРЖОС, взето по повод подадено от Айвазов заявление за продължаване на срока на настаняване, на основание чл. 46, ал. 4 ЗОС и чл. 31, ал. 5 от НУРУЖНННРЖОС, била издадена спорната заповед. От правна страна съдът е приел, че Заповед № РД-01-3244 от 01.12.2014 г. на кмета на Община Русе е издадена от компетентен по материя и териториален обхват орган, при спазване на предвидената от закона форма, съгласно чл. 46, ал. 2 ЗОС и чл. 31, ал. 2 от НУРУЖНННРЖОС и съдържание, съгласно чл. 59 АПК (посочени са фактическите и правни основания за издаването й), като при това не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Айвазов е уведомен за административното производство, осигурена му е възможността да сочи и представя доказателства и да прави възражения, съгласно чл. 26 АПК. Като е съобразил разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНННРЖОС, първоинстанционният съд е направил извод, че спорната заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Отчитайки чл. 46, ал. 4 ЗОС и чл. 31, ал. 5 НУРУЖНННРЖОС, съдът е изложил съображения, че единственото обстоятелство, изключващо възможността за прекратяване на наемното правоотношение на основание изтичане срока за настаняване, е решение на комисията по чл. 6 от посочената наредба за продължаване на срока на наемното правоотношение. Взел е предвид, че Айвазов е подал заявление за удължаване на срока за настаняване, като в декларацията по чл. 3 от НУРУЖНННРЖОС е посочил, че нито той, нито членове на семейството му притежават недвижим имот, както и че не е прехвърлял такъв на трето лице. Съдът е приел, така декларираните обстоятелства за неверни, тъй като се опровергават от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том III, от 8.08.2014 г. на нотариус Александрова, видно от който съпругата на Айвазов - Зюмбюл Айвазова и той самият дарили на своя внук Бисер Илиев собствения си недвижим имот, който притежават в режим на съпружеска имуществена общност. Като се е позовал на описания в цитирания нотариален акт друг такъв от 2000 г., съставът на АСР е приел за опровергано възражението на Айвазов, направено в молба от 26.11.2014 г., че имотът е придобит от съпругата му по наследство. Решението е правилно. Постановено е при цялостно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Последните са подробно обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и в резултат, при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на спорната заповед, по съображения, които се споделят от настоящия съд. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АСБл нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Обоснован на доказателствата по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 4 ЗОС и предвиденото по чл. 31, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5, във вр. с чл. 3, ал. 1 от НУРУЖНННРЖОС е изводът на съда, че са налице предпоставките за издаването на спорната заповед. Срокът на настаняването по заповедта на кмета на Община Русе е изтекъл, което не е спорно, отчетено е при издаването на спорната заповед и от състава на АСР. Наред с това Айвазов не е отговарял на условията за настаняване в общинско жилище, констатирано с протокол на комисията по чл. 6 от НУРУЖНННРЖОС. Като е отчел разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗОС и в съответствие с обсъдените от съда относими доказателства, в обжалваното решение е прието, че настоящият касатор е декларирал обстоятелства, които се опровергават от представения нотариален акт за дарение от 2014 г. В този смисъл Айвазов не отговаря на условията по чл. 46, ал. 4 ЗОС, във вр. с чл. 31, ал. 5, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНННРЖОС и фактът, че след разпореждането със собствения на него и съпругата му, при режим на съпружеска имуществена общност, имот (жилище) през 2014 г., нямат друг собствен недвижим имот, е ирелевантен. В съответствие с чл. 26 АПК Айвазов е бил уведомен за започване на производството по издаването на спорната заповед, предвид което правилно е съобразено от съда, че той е имал възможност да сочи и представя доказателства, и да прави възражения. Доводите на лицето във връзка с твърденията му, че е редовен платец за дължимите суми за наем и консумативи, добросъвестното стопанисване на имота, здравословното му състояние и това на неговата съпруга, както и тези, свързани с продължителния период от време, през който живее в жилища, предоставени му съгласно заповеди за настаняване от Община Русе, предвид установеното по-горе са неотносими в настоящия случай. Правилно е преценено от състава на АСР, че ирелевантни са и доводите, че общинското жилище се обитава от Айвазов и домакинството му четири години. По всички изложени съображения решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,