Решение № 475 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2008 г.

Решение № 475 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Соколова Светла Производството е по чл. 218а, ал. 1, "б " ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (от 2007 г.). С решение № 554 от 11.12.2007 г. по в. гр. д. № 621/07 г. на П. апелативен съд в сила е оставено решение № 862 от 15.05.2005 г. по гр.д. № 2984/06 г. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен иск за разваляне на алеаторен договор за покупко-продажба на недвижим имот по н. а. № 29/95 г., сключен между П, починала в хода на делото, и Д. Д. Е., до размера на притежаваните от Д. М. Е. и К. Ж. Б. - наследници по закон на ищцата, по 1/6 ид. ч. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ищците, в която са изложени оплаквания за неправилност - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация Д. Д. Е. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По делото е установено, че с договор от 8.09.1995 г. П. Н. Е. и М. Ж. Е. прехвърлили на Д. Е. - техен внук, собствения си недвижим имот, съставляващ апартамент в гр. П., срещу задължението за гледане и издръжка. Ищцата П. Е. е починала на 31.01.2007 г. и е оставила за наследници по закон съпруг М, син Д. Е. - баща на ответника, и низходяща от втора степен К. Б. След направения от М. Е. отказ от иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, делото е прекратено частично с определение от 23.02.2007 г. За да отхвърли иска, съдът в двете инстанции приел, че ответникът е изпълнявал изцяло и в пълен обем задълженията си по договора. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил подробно всички доказателства, ангажирани чрез разпита на свидетелите, посочени и от двете страни, както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Изложил е подробни съображения защо поставя в основата на своя съдебен акт тези показания, от които се установява изпълнението на задълженията за гледане и издръжка от страна на приобретателя на имота. Анализирал е и е съпоставил всички гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че показанията на свидетелите на ответника се основават на лични впечатления и наблюдения от години. Обратно, показанията на свидетелите на ищците са опосредени, касаят отделни, епизодични моменти. Така, св. Ю. А. сочи, че обстоятелствата й били известни от ищеца Д. Е., че не е ходила в дома на прехвърлителите; св. Ат. С. установява факти и обстоятелства доколкото знае, сочи, че не му е известно дали има проблеми в отношенията между страните по договора; св. М. Е., която била в недобри отношения с бившия си свекър- прехвърлителя М. Е., рядко ходела в дома им, а с П. Е. разговаряла по телефона. Не се установява сведенията, дадени от свидетелите и на двете страни, да са били възприети от съда неправилно или да са формирани такива фактически изводи, които не отговарят на установеното от тях. От показанията на свидетелите, на които съдът е дал вяра и които са последователни и непротиворечиви - А. Я., Д. Н., М. Ч., П. Е., включително и тези на М. Е. - единият от прехвърлителите, се установява безспорно, че ответникът е изпълнявал непрекъснато и пълно поетите по договора задължения по време и място, със собствени средства и труд и подпомаган от майка си, сестра си и съпругата си, съобразно нуждите на прехвърлителите, включително и през периода, в който са живели в различни домакинства съобразно постигнатата между страните договореност. На прехвърлителите - хора с много знания, притежаващи голяма библиотека, М. Е. по образование е учител, били осигурени изключително добри условия за живот и зачитане на духовните им потребности. Макар да имали собствени средства от пенсии, ответникът осигурявал пълната им издръжка - храна, разноски, лекарства, зимнина и така задоволявал материалните им потребности, с оглед възрастта им (М. Ж. Е. е роден в 1914 г., П. Н. Е. - в 1916 г.) и здравословното им състояние. Прехвърлителите се ползували с нужното уважение, основано на взаимно зачитане, любов и разбирателство, хранели се заедно със семейството на приобретателя, осигурен им бил спокоен начин на живот в уютна, приветлива и чиста домашна обстановка, не били лишени от социални и лични контакти. Обоснован на данните по делото е крайният правен извод, че ответникът надлежно, с оглед обем и качество, е изпълнявал пълно и изцяло задълженията си по договора. При това положение и материалният закон правилно е приложен, като искът за разваляне на договора е отхвърлен. Не се установява обжалваното въззивно решение да е постановено при наличие на поддържаните касационни отменителни основания, поради което и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) то следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.