Решение № 17047 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2019 г.

Решение № 17047 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Симеонов с адрес в [населено място], [община], Област Пловдив срещу решение № 1305 от 28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 12175/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 61 състав. В касационната жалба и допълнението към нея са релевирани оплаквания, че съдебният акт недооценява незаконното неизплащане на пълния размер на определената на касатора пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради ограничаването му от текста на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО, който той намира за противоконституционен, дискриминационен, противоречащ на международни актове. Сочи, че изложеното на две страници в решението на АССГ изчисляване на пенсията било ненужно, тъй като не е оспорвал начина на изчисляване или размера й, а прилагането на антиконституционния текст на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО. Тъй като ВАС не можел втори път да внася искане към Конституционния съд по казуса "таван", моли настоящата инстанция да застане на страната на закона и да установи нарушение на Конституцията, на основание чл. 5, ал. 2, чл. 5, ал. 1 и 4 КРБ за непосредственото й действие, поради въвеждане в сила на противоречащия й § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО. В тази връзка и също така на основание чл. 5 и чл. 257, ал. 1 АПК, на чл. 68, 69 и 70 КСО и предимството на чл. 7, ал. 3 от Конвенция № 35 на МОТ, да бъде присъдено ТП на НОИ –София-град да започне изплащане на законно определената му пенсия за ОСВ. В съдебно заседание се поддържа касационната жалба и допълнението към нея, с искане за уважаване. Релевираните оплаквания обосновават касационни основания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви по относими към спора въпроси. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – София-град, чрез главен юрисконсулт Медарова, в отговор от 7.11.2019 г., оспорва касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Т. Симеонов с адрес в [населено място], [община], Област Пловдив срещу решение № 2153-21-294 от 19.10.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] от 1.07.2018 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – София-град. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви по приложението на действащата нормативна уредба при определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Симеонов, включително и относно ограничаването й до 910 лв., на основание § 6 ПЗР на КСО, тъй като жалбата е подадена срещу решение № 2153-21-294 от 19.10.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град и предметът на съдебната проверка е определен в чл. 168 АПК. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че самостоятелно оспорване пред административните съдилища на текст, съдържащ се в кодекс, е недопустимо, предвид нормите на чл. 128 АПК, определящи подведомствените на тези съдилища спорове. Според чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорвания срещу подзаконови нормативни актове. Решение № 2153-21-294 от 19.10.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град е издадено след определение № 5599 от 11.09.2018 г. по адм. д. № 7581/2018 г. на АССГ, с което след обжалване на Симеонов на разпореждане № [ЕГН] от 1.07.2018 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – София-град, преписката е върната на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град за произнасяне по жалбата. Съдържащото се в петитума искане да бъде задължен Директора да започне изплащане на законно определената пенсия, не сочи на оспорване по чл. 257 АПК, а и при издаден административен акт не е налице бездействие, поради което нормата на чл. 257 АПК е неприложима. Казаното означава, че първоинстанционният съд е статуирал в пределите на спора. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията регламентира правото на гражданите на обществено осигуряване, а КСО е този нормативен акт, който урежда условията за реализиране на цитираното социално право. Следователно основният закон не съдържа конкретни норми по социалното осигуряване, а само прогласява правото на гражданите на обществено осигуряване. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията единствено в прерогативите на Конституционния съд е да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание. В тази връзка съображенията на Симеонов за противоконституционност на нормата на § 6, ал. 1 ПЗР на КСО, правилно са разгледани от съда при съобразяване на решение № 21 от 1998 г. по конст. д. № 18/1997 г. по описа на Конституционния съд. В тази връзка решаващият състав на АССГ, е изложил подробни мотиви. Посочил е, че в цитираното решение Конституционният съд приема, че ограничението по чл. 47в ЗП (сега отм.) може да бъде свързано с т. нар. "пенсионен минимум". Законно гарантираният минимум не само не е противоконституционен, но той се препоръчва от конвенции на Международната организация на труда (МОТ). Пример за това са: Конвенция № 35 относно осигуровката инвалидност (индустрия и др.), 1993 г., обнародвана ДВ, бр. 44 от 1997 г. (вж. чл. 7); Конвенция № 37 относно осигуровката инвалидност (индустрия и др.), 1993 г., обнародвана ДВ, бр. 45 от 1997 г. (чл. 7); Конвенция № 39 относно осигуровката смърт (индустрия и др.), 1993 г., обнародвана ДВ, бр. 45 от 1997 г. (чл. 9) и пр. Конвенциите допускат размерът на пенсията да се състои от една определена сума или от процент от заплатата, която се взема под внимание за целите на осигуряването, или от една променлива сума в зависимост от размера на направените вноски. В мотивите на съдебния акт на АССГ е посочено също така, че в решението си Конституционният съд развива своите доводи, като изрично изтъква, че установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност, са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване. Тя се квалифицира във финансово отношение като "разходно-покривна". При тази система пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорената разпоредба удовлетворява изискванията и на социалната справедливост, изразена в Преамбюла на Конституцията на Република България. Изложените съображения са дали основание на Конституционния съд да приеме, че текстът на чл. 47в ЗП (сега отм.) не е противоконституционен. Първоинстанционният съд е съобразил също така Определение № 1 от 10.02.2011 г. по конституционно дело № 18/2010 г., с което Конституционният съд на Република България заключава, че искането за противоконституционност на максималния размер на пенсиите вече е било предмет на разглеждане по конституционно дело № 18 от 1997 г., като с Решение № 21 от 1998 г. то е било отхвърлено. Поради това не се е произнесъл повторно по искането за обявяване § 6 от ПЗР на КСО като противоречащ на Конституцията на Република България. Изводите си, че текстът на § 6 от ПЗР на КСО не противоречи и на разпоредбите Европейската конвенция за защита правата на човека, и че няма дискриминационен характер, съдът е приел, че следват от Решение от 25 октомври 2011 г. по делото "Вълков и други срещу България", което е постановено по съединени жалби на граждани срещу Република България. В жалбите до Съда по правата на човека същите са твърдели, че законовият максимален размер на пенсиите е в нарушение на правата им по чл. 1 от Протокол № 1 и че те, в нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 1 от Протокол № 1, са жертви на дискриминация в две отношения: първо, спрямо тези пенсионери, чиито пенсии са под максималния размер, и второ, спрямо някои високопоставени служители, чиито пенсии са освободени от максимален размер. С цитираното решение Европейският съд по правата на човека е приел, че максималният размер на пенсиите е мярка, която е предвидена от закона и преследва законна цел, поради това текстът на параграф 6 от ПЗР на КСО относно максималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст не противоречи на цитираните текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека. При така изложеното от съда не може да бъде споделена тезата на касатора, че съдебният акт не съдържа мотиви относно оплакването за противоконституционност на текста на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. При това положение приложените от касатора становища по цитираните решение и определение на Конституционния съд, са правно ирелевантни и не следва да се коментират. Разпоредбата на чл. 8 от Конституцията прогласява, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Според чл. 120, ал. 1 от основния закон, съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване – чл. 125, ал. 1. В чл. 151, ал. 3 Конституцията изрично е записано, че частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. Нормата на § 6, ал. 1 ПЗР на КСО - изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е била с различно съдържание и не е обявена за противоконституционна. От казаното се налага изводът, че не може да се иска от административните съдилища и от Върховния административен съд да не прилагат действащата разпоредба на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО, в какъвто смисъл е тезата на Симеонов. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а съдебното решение, като нестрадащо от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, се оставя в сила. С решението на първоинстанционния съд в тежест на Симеонов са присъдени 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което е в минималния размер. Липсва правно основание присъждането на разноски да се възприема като "глоба" за потърсено право. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Както по първоинстанционното дело, така и настоящото, ответникът е защитаван от юрисконсулт. При този изход на спора, на посочените по-горе основания и своевременно направеното искане, в полза на Териториално поделение на НОИ – София-град следва да бъде присъдена сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,