Решение № 46 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2024 г.

Решение № 46 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2024 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Р. И. Г. с [ЕГН] и с адрес в гр. Ямбол на [улица], против решение № 833 от 28.06.2024 г., постановено по адм. дело № 60 по описа за 2024 г. на Административен съд – Ямбол, в неблагоприятната за нея част. В хода на производството пред настоящия съд касационната жалбоподателка е починала, поради което, във връзка с подадена молба за конституиране от 08.10.2024 г., на нейно място, на основание чл. 227 ГПК и чл. 6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са конституирани наследниците й по закон – С. Г. Г., К. С. Г. и С. С. Г.. Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в в частта, с която искът, предявен от Р. И. Г. на основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди над присъдената сума от 9585 лв. и до предявения размер от 30000 лв. е отхвърлен, както и в частта, с която искът за присъждане на твърдени имуществени вреди също така е отхвърлен. Релевира се нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция на Р. Г. за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди с правно основание по ЗОДОВ бъде уважена в цялост. Ответникът по касационната жалба – Национална агенция за приходите със седалище и адрес на управление в София, на бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52 я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно в отвхърлителната му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С частично обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд – Ямбол е осъдил Национална агенция за приходите (НАП/Агенция/та) да заплати на Р. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 9585. 00 лв. за периода от 28.09.2021 г. до 23.12.2022 г., причинени й в резултат от незаконосъобразен Ревизионен акт (РА) № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г. на органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП – Бургас, частично отменен с Решение № 22/17.02.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) – Бургас и частично обявен за нищожен с Решение № 213/06.12.2022 г. по адм. дело № 96/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, ведно със законната лихва върху тази сума сумата, считано от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Искът на Г. е отхвърлен над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 30000. 00 лв., ведно със законна лихва върху сумата на разликата от 20415. 00 лв., считано от 02.02.2024 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения от Г. против НАП иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 51000. 00 лв., ведно със законна лихва, считано от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това страните за осъдени за разноски, както следва: ответникът да заплати на ищцата заплатена от нея държавна такса от 10. 00 лв., а ищцата да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100. 00 лв. Административен съд – Ямбол е приел, че е сезиран от Р. Г. с искова молба против НАП с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите за осъждането на Агенцията да й заплати обезщетение за: 1. имуществени вреди в размер на сумата от 51000. 00 лв., изразяващи се в претърпени загуби, равняващи се на платен по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2021 г. задатък от 19000. 00 лв. и неустойка по съшия договор от 32000. 00 лв.; 2. неимуществени вреди в размер на сумата от 30000. 00 лв. за периода от датата на връчване на Ревизионен доклад № Р-020002818000369-092-001/13.09.2021 г. (28.09.2021 г.) до датата на отмяна на РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г. с Решение № 213/06.12.2022 г. по адм. дело № 96/2022 г. на Административен съд – Ямбол, изразяващи се в здравословни проблеми ([заличен текст]; понижаване на жизнения тонус) и емоционални страдания (гняв; разочарование; възмущение; чувство на несигурност; загуба на вяра в българските институции; раздразнителност от факта, че животът й ще бъде провален, в случай че бъде разпродадено нейното имущество и бъде задължена да заплати сериозни неустойки преди приключване на производството по обжалване на РА; самоизолация; трайно разстройство на съня; понижена работоспособност) и причинени й в резултат на РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Бургас, частично отменен с Решение № 22/17.02.2022 г. на директора на дирекция ОДОП – Бургас и частично обявен за нищожен с Решение № 213/06.12.2022 г. по адм. дело № 96/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, както и в резултат на действия на публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас по образувано срещу нея изп. дело № 221156041/2022 г. по възбрана на недвижим имот, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите на обезщетенията. Съдът е установил следната фактическа обстановка: С РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г. на органи по приходите в ТД на НАП – Бургас (л. 23-43 от първоинстанционното дело), на основание чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на Р. Г. са определени задължения за данъци и лихви върху тях, както следва: задължения за ДДС в размер на 233678. 18 лв. и лихви за ДДС в размер на 185428. 85 лв.; задължения за корпоративен данък в размер на 3678. 46 лв. и за лихви за корпоративен данък в размер на 2735. 47 лв. С Решение № 22 от 17.02.2022 г. (л. 68-79, пак там) директорът на дирекция ОДОП-Бургас е отменил РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г. в частта му относно отговорността за ДДС за данъчни периоди: 01.05.2012 г. – 31.05.2012 г. (главница в размер на 10761. 47 лв. и лихва в размер на 10465. 01 лв.); 01.06.2012 г. – 30.06.2012 г. (главница в размер на 6030. 02 лв. и лихва в размер на 5735. 88 лв.); 01.07.2012 г. – 31.07.2012 г. (главница в размер на 5972. 04 лв. и лихва в размер на 5628. 48 лв.); 01.08.2012 г. – 31.08.2012 г. (главница в размер на 4475. 58 лв. и лихва в размер на 4178. 97 лв.); 01.09.2012 г. – 30.09.2012 г. (главница в размер на 7733. 19 лв. и лихва в размер на 7155. 21 лв.); за периода 01.10.2012 г. – 31.10.2012 г. (главница в размер на 9672. 01 лв. и лихва в размер на 8864. 51 лв.) и за периода 01.11.2012 г. – 30.11.2012 г. (главница в размер на 7508. 96 лв. и лихва в размер на 6818. 47 лв.) В останалата му част е потвърдил РА. С Решение № 213/06.12.2022 г. по адм. дело № 96 по описа за 2022 г. на Административен съд – Ямбол (л. 80-88, пак там) е обявена нищожността на РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас в частта му, в която е потвърден с Решение № 22/17.02.2022 г. на директора на дирекция ОДОП – Бургас. С Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (л. 53-54, пак там), сключен на 17.09.2021 г. в Ямбол, Р. Г. и С. Г. (в качеството им на Продавачи) и Р. В. Г. (като Купувач) се споразумяли Продавачите да продадат на Купувача техен собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 2 в сграда с идентификатор № 87374.550.86. 1. 44 по кадастрална карта гр. Ямбол за сумата от 160000. 00 лв., която ще бъде заплатена, както следва: 9500. 00 в брой, в деня на подписване на предварителния договор, останалата част – в деня на сключване на окончателния договор, по банков път. Съгласно чл. 9 от посочения договор, ако Продавачите не се явят да сключат окончателен договор в определения между страните по взаимно съгласие ден и час, но не по-късно от 01.08.2022 г., без уважителна причина, не прехвърлят на Купувача собствеността на имота до същата дата или не изпълнят задължението си да прехвърлят имота, свободен от всякакви тежести, те се задължават да върнат на Купувача платената при сключване на предварителния договор сума от 9500. 00 лв. в двоен размер, както и неустойка в размер на 20 % от договорената цена за покупко-продажба на имота. С Нотариална покана от Р. В. Г. (л. 59-60, пак там), във връзка с установяване от нейна страна че процесният недвижим имот е възбранен след датата на предварителния договор и неполучаване на разрешение от публичния изпълнител за изповядване на сделка/сключване на окончателен договор, същата уведомила, че разваля Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2021 г. и поканила Продавачите да й заплатят дължимата сума и неустойка по чл. 9 от този договор или сума в общ размер на 51000. 00 лв. в 30-дневен срок от получаване на поканата. Съгласно вносни бележки (от л. 62 до л. 67, пак там), дължимата сума и неустойка по чл. 9 от предварителния договор между страните са заплатени от Р. Г. на Р. Г.. В хода на ревизията, приключила с издаване на РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г., спрямо ищцата са наложени предварителни обезпечителни мерки. Образувано е изпълнително дело № 221156041/2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С210028-023-0002725/06.10.2021 г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол (л. 174, пак там), на Р. И. Г. е наложена възбрана върху: 1) 1/2 идеална част от жилищна сграда, застроена върху 69 кв. м., както и 1/2 идеална част от дворно място, върху което е застроена сградата, цялото от 204 кв. м., съставляващо имот с пл. № 3542, в кв. 58 по плана на гр. Ямбол; 2) 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.550.86. 1. 44 по кадастрална карта на гр. Ямбол, представляващ апартамент № 2 с площ от 104 кв. м., заедно с прилежащото таванско помещение и находящ се в [адрес] в [жк] в гр. Ямбол. Срокът на действие на тези предварителни обезпечителни мерки е продължен, на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК, с Постановление, изх. № С210028-139- 0002654/22.12.2021 г. (л. 189, пак там). Възбраната е вписана в Служба по вписванията – гр. Ямбол на 07.10.2021 г. С други две постановления от 07.10.2021 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол (л. 158 и л. 165 от първоинстанционното дело), на Г. са наложени запори върху идеални части от моторни превозни средства и върху налични и постъпващи суми по нейни банкови сметки и депозити в "Юробанк България" АД и "Райфайзенбанк". На 08.10.2021 г. и на 22.10.2021 г. публичният изпълнител, в присъствието на свидетел, е посетил адреса на Г. в гр. Ямбол, на [улица], за връчване на постановленията за наложени обезпечителни мерки, но същата не била открита, за които действия са съставени Протоколи от 08.10.2021 г. (л. 173, пак там) и от 22.10.2021 г. (л. 177, пак там). Относно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С210028-023-0002725/06.10.2021 г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол е изготвено Съобщение по чл. 32, във вр. с чл. 33 ДОПК, изх. № C210028-126-0002869 от 29.10.2021 г. (л. 180, пак там), изпратено на адреса на ищцата в гр. Ямбол (известие на л. 179, пак там) и публикувано на Интернет страницата на НАП. Всички последващи актове на публичния изпълнител са изпращани на адрес [улица] гр. Ямбол, но са връщани, като непотърсени пратки. Единственото връчено на Г., чрез пълномощник – адвокат по електронен път, е Съобщение за насрочване на опис № С220028-110-0002283 от 17.06.2022 г. (л. 233, пак там) на апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда – блок [номер], с идентификатор № 87374.550.86. 1. 44 по кадастралната карта на гр. Ямбол, находяща се в [жк]. С Молба до старши публичен изпълнител, вх. № С220028-000-0360055/28.07.2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол (л. 236, пак там), Р. Г., чрез пълномощник – адвокат, поискала отлагане на този опис поради отсъствие в деня, определен за извършване на същия, като бъдат преустановени действията по публична продан на всички възбранени в полза на НАП имоти до разрешаване на спора относно установените с РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г. задължения в рамките на висящото адм. дело № 96/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол. В молбата е посочено, че апартамент № 2 с площ от 104 кв. м., заедно с прилежащото таванско помещение и находящ се в [адрес] в [жк] в гр. Ямбол е предмет на предварителен договор за продажба. Поискано е разрешение за изповядване на 01.08.2022 г. на продажбата на имота пред нотариус, при условие че сумите от продажбата постъпят по образуваното изпълнително дело. С Протокол на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, изх. № С220028-116-0000529/29.07.2022 г. (л. 239, пак там) описът е отложен. На основание влязлото в сила решение по адм. дело № 96/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с Разпореждане, изх. № С230028-035-0016375/01.02.2023 г. (л. 260, пак там) е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 221156041/2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол. С Постановления, изх. № С230028-024-0004377/01.02.2023 г. (л. 261, пак там), № С230028-024-0004459/01.02.2023 г. (л. 263, пак там) и изх. № С230028-024-0004460/01.02.2023 г. (л. 267, пак там), всички наложени на Г. мерки за обезпечаване на публични задължения са отменени. Служба по вписванията – гр. Ямбол е уведомена със заявление от 01.02.2023 г. (л. 265, пак там) за заличаване на възбраната върху недвижимите имоти. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, от правна страна, че предявеният от Г. против НАП иск за обезщетяване на имуществени вреди е допустим, но е неоснователен. Мотивирал се е, че липсва първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди – отменени по надлежния ред индивидуални административни актове, които да са в пряка причинна връзка със сумата от 51000. 00, възстановена от Г. в полза на Купувача по Предварителен договор за покупка-продажба от 17.09.2021 г. Приел е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи единствено частична отмяна и частично обявена нищожност на РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Бургас, но е подчертал, че това не е актът, който е в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдяните имуществени вреди. Посочил е, че актовете, които имат такава връзка с претендираната сума, са Постановление на старши публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С210028-023-0002725/06.10.2021 г., с което е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.550.86. 1. 44 по кадастрална карта на гр. Ямбол, представляващ апартамент № 2 с площ от 104 кв. м., заедно с прилежащото таванско помещение и находящ се в [адрес] в [жк] в гр. Ямбол, както и Постановление № С210028-139-0002654/22.12.2021 г. за продължаване на срока на действие на тези предварителни обезпечителни мерки. Съобразил е, че тези актове подлежат на контрол за законосъобразност по реда на чл. 197 ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция, съответно постановеното от него решение – пред административния съд по постоянния адрес на Г.. Отчел е липсата на доказателства по делото, че този процесуален ред е изчерпан. Предвид установеното, че процесните постановления не са отменени по административен или по съдебен ред, като незаконосъобразни, съдът е преценил, че на ищцата не се дължи обезщетение за имуществени вреди. Такава преценка е извършил и за останалите актове и действия на публичния изпълнител, за които е счел, че съществува специален ред – този по чл. 266-268 ДОПК – да бъдат обжалвани. Приел е, че незаконосъобразност на так ива актове и действия е недопустимо да бъде установявана в исковото производство по ЗОДОВ. На следващо място съдът е разгледал претенцията на ищцата за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на сумата от 30000. 00 лв. и за периода от датата на връчване на Ревизионен доклад № Р-02002818000369-092-001/13.09.2021 г. (28.09.2021 г.) до датата на отмяна на РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г. с Решение № 213/06.12.2022 г. по адм. дело № 96/2022 г. на Административен съд – Ямбол през призмата на установеното, че няма отменен, като незаконосъобразен, акт на публичен изпълнител, а само отменен по надлежния ред РА. Като обсъдил събраните по делото гласни доказателства, които кредитирал като обективни и безпротиворечиви, съдът е приел, че Г. е доказала претърпени морални вреди, изразяващи се в неблагоприятни промени в психологическото й състояние за исковия период – стрес, тревожност, отчаяние, чувство на несигурност, усещане че животът й ще бъде провален, ако бъде разпродадено нейното имущество, както и причинна връзка между това състояние и отменения, като незаконосъобразен, РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г. Вземайки предвид представените по делото от ищцата медицински документи, отчитайки датата на установяване, че същата има злокачественото образувание и съобразявайки свидетелските показания, че преживеният от Г. стрес е резултат от проведената ревизия, съдът е счел за безспорно доказани претендираните от нея вреди във връзка със здравословното й състояние. Преценил е, че процесният РА се намира в пряка причинно-следствена връзка с влошеното й здраве, изразяващо се в [заличен текст]. Изложил е съображения, че, като влошаващ качеството на живот, стресът се явява една от възможните предпоставки за възникване на [заличен текст]. Определил е размера на присъденото обезщетение при съобразяване на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Присъдил е на ищцата сума в размер на 9585. 00 лв. или по 639. 00 лв. за 15 месечния исков период. Наред с частичното уважаване на претенцията за неимуществена обезвреда, е уважил и акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основания за отмяната му. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, формирайки обосновани решаващи изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не следва да се повтарят. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Към тях следва да се изложат следните допълнителни съображения: По претенцията за имуществена обезвреда: Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители, при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс обаче съдържа специална правна уредба за защита срещу принудително изпълнение, която дерогира общата уредба на оспорване на индивидуални административни актове по АПК. В дял четвърти, Глава двадесет и седма от ДОПК е регламентирано особено производство за установяване на незаконосъобразност на действията, бездействията и актовете на публичните изпълнители, като тяхната законосъобразност се проверява, респ. незаконосъобразността им се установява задължително и първо по административен ред – по аргумент от нормата на чл. 267 ДОПК, а след провеждане на административното производство е допустимо и съдебно производство. Такова производство (административно и съдебно) по казуса е безпротиворечиво установено, че не е провеждано, доколкото ищцата не се е възползвала от законово предоставената й възможност да обжалва Постановление на старши публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С210028-023-0002725/06.10.2021 г., с което, наред с друго, е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от апартамента, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, както и Постановление № С210028-139-0002654/22.12.2021 г. за продължаване на срока на действие на тази възбрана. Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от с. з., с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. При положение, че актът, с който е наложена възбраната върху 1/2 идеална част от апартамента в блок [номер] в [жк] в гр. Ямбол не е обжалван и не е отменен, на Г. не се дължи обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, равняващи се на платен по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2021 г. задатък от 19000. 00 лв. и неустойка по съшия договор от 32000. 00 лв. Обстоятелството, че обезпечителната мярка е приложена в ревизионно производство, приключило с издаване на незаконосъобразен РА, не води до друг извод по съществото на спора. Законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния административен акт – ревизионния акт. Както се посочи, те подлежат на самостоятелно обжалване, в производство по реда на чл. 197 ДОПК, и само ако бъдат отменени, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършване на административна дейност, която противоречи на нормативните изисквания. При това положение и доколкото нито в исковата молба (л. 4-8 от първоинстанционното дело), нито в уточнението към нея (л. 112-114, пак там) не се навеждат доводи за нищожността на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С210028-023-0002725/06.10.2021 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки, изх. № С210028-139-0002654/22.12.2021 г., правилно съдът е приел за неоснователна претенцията на Г. за имуществена обезвреда. Ако ищцата е претърпяла имуществени вреди, то те не са свързани и с РА № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021 г., частично отменен с Решение № 22/17.02.2022 г. на директора на дирекция ОДОП – Бургас и частично обявен за нищожен с Решение № 213/06.12.2022 г. по адм. дело № 96/2022 г. на Административен съд – Ямбол. Това е така, тъй като възбраната върху идеални части от апартамента, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, не е наложена с процесния РА, а с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С210028-023-0002725/06.10.2021 г., което представлява самостоятелен властнически акт, издаден поради наличие на обезпечителна нужда и от компетентен за това орган – публичен изпълнител при ТД на НАП, който е различен от този, компетентен да издаде РА. Законосъобразността на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки не зависи от законосъобразността на актовете, за обезпечаване на които то се издава. Искът за имуществена обезвреда е неоснователен и на още едно самостоятелно основание. Плащането от Г. на Г. на сума от 9500. 00 лв. в двоен размер, както и на неустойка от 32000. 00 лв. произтича от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.09.2021 г. между ищцата и С. Г., от една страна и Р. Г., от друга. Компетентният административен орган е нарушил задължението си за издаване на законосъобразен РА, но с този акт не е създадено задължение за ищцата да плати процесните суми. Същите са изцяло резултат от изразената й воля при сключване на този договор. Освен това, предвид данните от Решение № 213/06.12.2022 г. по адм. дело № 96/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, че ревизионното производство, завършило с издаването на частично нищожния акт, е образувано през 2018 г., Г. е следвало да допусне, че спрямо имуществото й е голяма вероятността да се предприемат предварителни обезпечителни мерки от органите на НАП. Това, от своя страна, е следвало да я мотивира да не сключва подобен договор. При липса на материалноправните предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на НАП, правилно решаващият състав на Административен съд – Ямбол е отхвърлил предявения от Г. против административния орган иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с цена 51000. 00 лв., ведно със законна лихва. По претенцията за неимуществена обезвреда: Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и несъответно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, спрямо обективните критерии за справедливост по смисъла на тази разпоредба. Конкретно причинените на Г. вреди от здравословен и психо-емоционален характер са определени в съответствие с конкретно установените по делото факти и при съобразяването на указаните в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии. Настоящият състав на касационната инстанция не установява решаващият съд да е изложил субективни виждания при определяне размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Напротив фактите и обстоятелствата, правнорелевантни за конкретния спор, са обсъдени въз основа на комплексната им оценка. Отчетени са характерът на увреждането, видът и интензитетът на претърпените вреди, личността на ищцата, както и продължителността на периода, през който тя е имала влошено здраве и негативни емоционални преживявания. Присъденият размер на обезщетението е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на увреждането, като съдът правилно и обосновано е възприел, като ориентир за неговото определяне, общодостъпните статистически данни за необходимите през исковия период средства за издръжка на живота в Република България на месечна база. Поради това атакуваният съдебен акт е правилен и по отношение на размера на присъденото обезщетение. По изложените съображения, решението на Административен съд – Ямбол следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. При този изход на спора, в полза на НАП, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 88. 12 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия