Решение № 2677 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2017 г.

Решение № 2677 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Голизадедаулаг, гражданин на Иран, против решение № 5727 от 16.10.2017 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 7772/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10110/22.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Голизадедаулаг. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган не е дал вяра на твърденията на чужденеца, че е имал проблеми, свързани с изповядваната от его религия, тъй като той се е запознал с Библията преди около шест години, като за този период не е бил обект на репресии и срещу него не са предприемани никакви дискриминационни мерки. В решението на административния орган е прието, че не са налице също така и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено било, че кандидатът не е бил принуден да напусне Иран поради "реална опасност от смъртно наказание или екзекуция". Органът не е установил и тежки посегателства като изтезания, нечовешко или унизително отнасяне и наказание, като спрямо него не са били отправяни заплахи, нито от официалните власти, нито от групировки, на които държавата не може и не иска да противодейства. Органът е приел, че, въпреки ареста на кандидата, той е бил освободен, не е бил осъждан и за него не е имало никакви последствия, като не са били направени и твърдения, относими към хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Органът не е установил и условията, посочени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. По този въпрос, е била анализирана и кредитирана информацията за страната по произход на кандидата, съдържаща се в справка вх. № МД-182/14.02.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. От информацията, съдържаща се в справката органът е приел, че кандидатът не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт, а нивото на безогледно насилие в Иран не е изключително, видно от цитираната информация за обстановката в страната. Административният орган не е установил спрямо молителя да са налице сериозни и потвърдени основания, за да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, заради която би било налице основанието за предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Голизадедаулаг, гражданин на Иран, против решение № 10110/22.05.2017 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК и е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ. Административният съд е приел, че при издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че от изявленията на А. Голизадедаулаг, дадени в хода на проведеното интервю, било видно, че той не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че бежанската му история не съдържала твърдения за осъществено преследване. Съдът е счел, че бежанска история на чужденеца е разгледана като в тази връзка са били изяснени, както релевантните факти, така и обстановката в страната по произход. Административният съд е счел за логичен извода, че в зависимост от засилените мерки на контрол, вкл. и по списъчната принадлежност на християните към определена църва, както и с оглед визовия и засилен пропускателен режим, семейството на молителя не би могло да напусне свободно страната. Съдът е приел за правилни констатациите за противоречие на бежанската история на молителя – с тази на съпругата му. В тази връзка съдът е счел за правилно некредитирането от страна на административният орган на твърденията на молителя за неговото евентуално задържане преди напускането на страната му по произход, тъй като при съпоставка с интервюто на съпруга му – подобни данни липсвали. Съдът е приел, че след констатираното задържане в полицията, което се е осъществило преди повече от година преди напускането на държавата му по произохд, лицето е живеело напълно безпроблемно. Административният съд е счел, че липсват данни за нарушаване на принципа за забрана за връщане, тъй като макар наказателното законодателство на Иран да предвижда наказание смърт за деянието "склоняване към друга религия на немюсюлманин", то подобни действия от страната на молителя не се заявяват. На основание данните в доклада за отношението към протестантите и контрола над тях, както и въз основа на факта, че молителят за толкова време е бил задържан /вкл. освободен/ само веднъж, съдът е формирал извод, че опасенията на А. Голизадедаулаг за страх за живота му на религиозна основа, са неоснователни. В закючение съдът е приел, че оспореното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, тъй като в рамките на административното производство кандидатът за закрила не е заявил причини, които да обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като липсват и наведени твърдения за наличието на осъществено спрямо лицето "преследване" съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е възприел и извода на административния орган, че в случая не са били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като спрямо чужденеца не се е установило в държавата му по произход, последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Съдът не е намерил за налична и третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният съд е приел, че не следва и извод за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Иран. Съдът е приел в заключение, че с оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история, заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Приел е, че за да се приложи чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, не само следва да има въоръжен конфликт, но и същият трябва да е достигнал толкова висока степен, че да има сериозни основания да се счита, че самото присъствие на лицето при връщане в страната му по произход, ще го постави в реален риск от заплаха, което от данните по делото не е било установено. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Анализирани са всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца. Въз основа на този подробен анализ, съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е приложил правилно и материалния закон. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя. От бежанската история на чужденеца следва, че неговият страх от преследване произтича от религиозната му принадлежност на християнин, протестант. Религиозната принадлежност на едно лице е измежду предпоставките, визирани в закона, заради които ако е подложено на преследване в страната си на произход, това лице би могло да получи статут на беженаци. В конкретния случай, административният орган не оспорав религиозната принадлежност на чужденеца, а обстоятелството, че той е бил преследван заради нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Административният съд правилно е преценил като обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на А. Голизадедаулаг не са налице конкретни данни за осъществено спрямо него преследвани, заради религиозната му принадлежност. От данните, съдържащи се в интервюто, проведено с чужденеца става ясно, че той е мюсюлманин, който е променил вярата си. От данните в преписката и по-конкретно от справка относно положението на християните-протестанти в Иран, изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, с изх. № МД-300/10.03.17 г., както и от представената пред касационната инстанция справка за актуалната ситуация в Ислямска Република Иран, изготвена от Център за правна помощ "Глас в България" се установява, че тази група християни са подложени на различни дискриминационни мерки в държавата им на произход, вкл. и са заплашени от ограничаване на свободата им за вероотстъпничество. Установява се също така, че те имат трудности при практикуванете на религиозните си убеждения. Всички тези данни, не водят обаче до извода, че конкретно, жалбоподателят е бил заплашван и/или преследван заради религиозните си убеждения и тяхното практикуване. Дори да се приеме, че задържането му за 5 дни, за което той е казал по време на интервюто му, действително е било заради това, че се е занимавал с християнство, то това органичаване на свободата му, не може да се квалифицира като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, тъй като не се установи да е достатъчно тежко или да има повтаряем характер. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. Голизадедаулаг по чл. 9 от ЗУБ, съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В конкретния случай не се установява наличието на нито една от хипотезите на чл. 9 ЗУБ, при които законът предвижда предоставянето на хуманитарен статут. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание и тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Иран. Пред касационната инстанция за първи път се представиха следните писмени документи: Становище № 8/29.10.2018 г. на Център за подпомагане на хора, преживели изтезания - АСЕТ; Решение № 9875/18.07.2018 г. по адм. дело № 13475/2018 г. по описа на ВАС; становище на организация Рийчаут. БГ; служебна бележка изх. № 5/3.10.2018 г. от ДГ "Ябълкова градина"; трудов договор № 39/16.02.2018 г. и длъжностна характеристика на жалбоподателя; декларация от Християнска църква "Мисията". Посочените документи не съдържат информация за обстоятелства, които да променят вече формираните по-горе изводи. По тези съображения касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на Административен съд София - град като обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,