Решение № 6004 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Перник, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт М. Петкова, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 127/11.07.2023 г., постановено по адм. дело 175/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Перник в частта, с която е изменена Заповед РД-09-509/29.05.2023 г. на директора на РЗОК-Перник, като е намалена финансовата неустойка в размер на по 50.00 лв. за всяко едно от констатираните нарушения или в общ размер на 1100 лв, представляваща дължима финансова неустойка и наложена санкция. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, че размерът на наложената санкция финансова неустойка следва да бъде намален до установения минимум, предвид липсата на изложени в акта съображения относно определянето размера на санкцията. Искането е решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна процесната заповед. Постъпила е касационна жалба и от Медицински център Света Магдалена ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат С. Манев, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 127/11.07.2023 г., постановено по адм. дело 175/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Перник, в частта, с която вместо да бъде отменена е изменена Заповед за налагане на санкции РД-09-509/29.05.2023 г. на директора на РЗОК - гр. Перник, единствено е намален общият размер на наложените финансови неустойки от 2200 лв. на 1100 лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Правят се оплаквания, че съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата на Медицински център Света Магдалена ЕООД. Повтарят се доводите, изложени в жалбата пред Административен съд Перник. Позовава се на съдебна практика на VI - то отделение на ВАС. Искането е за отмяна на съдебния акт. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалба са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции с РД-09-509 от 29.05.2023 г. , издадена от директор на РЗОК-Перник, с която на Медицински център Света Магдалена ЕООД са наложени 22 санкции - финансова неустойка за нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска документация /от т.1, подт. 1.1. до подт. 1.21. и т.2, подт. 2.1. от заповедта / - финансова неустойка в размер на: 100,00 лв. /сто лева/, умножена по 22 /двадесет и два/ броя констатирани нарушения - 2 200.00 лв. /две хиляди и двеста лева/, на основание чл. 416, ал. 1 във връзка с чл. 412, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022г. По делото от фактическа страна е установено, че, въз основа на Заповед РД-09-401/29.04.2023г. на директора на РЗОК Перник е наредено да бъде извършена проверка на изпълнител на медицинска помощ по изпълнение на Договор 140226/13.02.2020 г., с посочен вид и обхват на проверката: за оказване на медико-диагностична помощ. При установената еднотипна нередност, посочена в заповедта за налагане на финансова санкция, тя е квалифицирана като нарушение по чл. 219, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022г. и Приложение 2Б към него, в частта указания за попълване на направление за медико-диагностична дейност по т.7 и т.8. От съдържанието на административната преписка се установява, че констатациите на проверяващите са свързани с установено от тях неизпълнение на реда (процедурата), за удостоверяването при взимане на биологичен материал, предвидени чл. 219, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022г. и Приложение 2Б към него, в частта указания за попълване на направление за медико-диагностична дейност по т.7 и т.8. Административен съд - Перник, по жалба на Медицински център Света Магдалена ЕООД, е изменил Заповед за налагане на санкции РД-09-509 от 29.05.2023 г., издадена от директор на РЗОК-Перник, намалявайки размера на наложените санкции за нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД за МД за 2020-2022г. / т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от заповедта/ - финансова неустойка в размер на: 100,00 лв. (сто лева), умножена по 22 (двадесет и два) броя констатирани нарушения 2 200,00 лв. (две хиляди и двеста лева), на основание чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 412, ал. 2 от НРД за МД за 2020- 2022г., като намалил размера на финансовата неустойка на по 50.00 лв. (петдесет лева) за всяко едно от констатираните нарушения или общ в размер на сума 1 100.00 лв. (хиляда и сто лева), представляваща дължима финансова неустойки и наложена санкция. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа задължителните за административния акт реквизити, които са посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. За да измени административния акт, съдът е посочил, че адм. орган не е извършил преценка чл. 413 от НРД за МД 20202022 при определяне на размера на наложените санкции. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 от АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т.4 и т.5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е изменил процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възражението на касатора относно изводите на съда, че директора на РЗОК- Перник не е изложил съображения относно размера на наложените санкции, е неоснователно. Установената липса на мотиви действително не оказва влияние върху безспорно установеното наличие на извършени нарушения на НРД за МД 2020 - 2022 г. и ЗЗО, но касае определения размер на санкцията, тъй като той не е в предвидения минимален такъв. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията, органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касатора, решението на Административен съд - Перник е постановено при правилно прилагане на закона. Правилно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в процесната заповед липсват мотиви относно налагането на санкции за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД МД 20202022, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Не е коментирано и обстоятелството дали от цялостната проверка на болничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае за единични пропуски в обработването на медицинската документация. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция финансова неустойка е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна е обусловило налагането на по-голяма санкция, не представлява излагане на същински мотиви за налагане на санкция над минималния размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД МД 20202022, то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Не са основателни и оплакванията от касационната жалба на Медицински център Света Магдалена ЕООД. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Неоснователни са и оплакванията за неправилна интерпретация на относимите факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Позоваването на съдебни решения на Върховния административен съд е необосновано, тъй като те не касаят настоящия случай и са постановени при различна фактическа обстановка. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, съдебните разноски, следва да бъдат понесени от страните, така както са ги сторили. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 1 - во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,