Решение № 14122 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2018 г.

Решение № 14122 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Александрова, [населено място], чрез проц. си представител адв. Д. Михайлова, против решение № 2455 от 12 април 2018 г., постановено по адм. д. № 9841/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Александрова против заповед № РКП 17-РД56-193 от 09 август 2017 г. на кмета на район "Красна поляна", Столична община, с която, на осн. чл. 46, ал. 2 ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е прекратено наемното правоотношение, възникнало със заповед № ЖН-04-31 от 02 юни 1998 г. на кмета на район "Красна поляна" за настаняване на Н. Александрова и членовете на семейството/домакинството й в общинско жилище, състоящо се от три стаи и обслужващи помещения. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съобразно предвиденото в нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС наемното правоотношение се прекратява при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца, аналогично правно основание - чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Решаващият съд е установил, че основанието за прекратяване на наемното правоотношение е било налице към датата на издаване на процесната заповед. Взети са предвид съображенията на жалбоподателката за наличие на временна обективна невъзможност за плащане на наема поради здравословни проблеми на член от семейството, но съдът ги е намерил за ирелевантни, с оглед момента на възникването им и неиздължаването им в последвалия период. Настоящият касационен състав не споделя доводите от касационната жалба за постановяване на обжалваната заповед в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Защита по този законов текст би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който, обаче, е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори. В конкретния случай това не е така и никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Липсват доказателства, представени преди последното съдебно заседание, че дължимите суми по наемното правоотношение са изплатени. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав