Решение № 6442 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 907/2010 г.

Решение № 6442 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 907/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на РДНСК гр. Пловдив, срещу решение № 950/9.07.2009 г., постановено по адм. д. № 368/2007 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-10-13/02.04.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Пловдив. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба, в съдебно заседание изразява Елисавета Борисова Буюклиева от гр. Пловдив. Останалите ответници по касационната жалба, физически и юридически лица, не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил Заповед № ДК-10-13/02.04.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Пловдив, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ по същество е отхвърлена жалбата на етажните собственици срещу Разрешение за строеж № 497/5.12.2006 г., издадено от главния архитект на община гр. Пловдив, за строеж "надстройка, пристройка и преустройство на съществуваща сграда с обществено обслужване", в полза на Синдикален регионален съюз "Подкрепа", гр. Пловдив, като процесуално недопустима. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателите физически лица са носители на ограничени вещни права върху имота, в който е разрешено строителството, поради което са заинтересувани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и че неправилно административният орган е приел, че нямат това качество и че жалбата им е процесуално недопустима, поради което отменил заповедта и върнал преписката за произнасяне по съществото на жалбата срещу разрешението за строеж. Решението е неправилно. В хода на съдебното производство по оспорване на заповедта, е последвала законодателна промяна на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ със ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 17/6.03.2009 г., като същата точка е допълнена и след думите "специален закон" са добавени думите "а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята". В конкретния случай няма спор, че се касае за разрешено пристрояване, надстрояване и преустройство на съществуваща сграда, собственост на възложителя Синдикален регионален съюз "Подкрепа", гр. Пловдив, както и че сградата се намира в УПИ I-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, в кв. 381 по плана на гр. Пловдив. От това следва, че имотът е такъв по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗУТ, представляващ голям урегулиран поземлен имот за комплексно застрояване с разполагане на групи сгради с различно предназначение, свободно стоящи. Жалбоподателите пред първоинстанционния съд са собственици на жилища в два жилищни блока, построени в същия имот и са само носители на правото на строеж върху него, т. е. не са собственици. С оглед изложените факти и обстоятелства, след като се касае за разрешено строителство в имот по чл. 22, ал. 1 ЗУТ, то заинтересувани по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ са само възложителят и собственикът на земята, поради което жалбоподателите нямат това качество и правният им интерес е отпаднал по силата на законовата промяна на същия текст, в сила от 09.03.2009 г. Съдът не е взел предвид при постановяването на решението си това изменение и след като в ПЗР към ЗИД на ЗУТ не е предвидено по какъв ред следва да се довършат висящите производства по обжалвани разрешения за строеж, то приложима, като процесуална норма, е изменената разпоредба на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, съгласно която е отпаднал правния интерес на жалбоподателите от датата на влизане в сила на ЗИД на ЗУТ. С оглед на това заповедта на н-ка на РДНСК се явява законосъобразна, тъй като жалбоподателите не са заинтересували лица да оспорват процесното разрешение за строеж и не се налага ново произнасяне по жалбата им срещу него. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което решението следва да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на н-ка на РДНСК. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК