Решение № 4118 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2019 г.

Решение № 4118 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора срещу Решение № 18/28.01.2019 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 580/2018 г., с което е обявена нищожността на Решение № 1808 по Протокол № 36 от проведено на 27.09.2018 г. заседание на общинския съвет за разрешаване изработването на проект на ПУП – изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора в частта му за УПИ VI-6152, УПИ VII–6152 и УПИ VIII–6152, кв. 817.

Ответникът Н. Марков е на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Доводът за частична недопустимост на съдебното решение, обоснован с несъобразяване с указанията в Определение № 15251/10.12.2018 г. по адм. дело № 14132/2018 г. на Върховния административен съд, е бланкетен и неоснователен по резултата си.

С цитираното определение на ВАС е отменен предходен съдебен акт на АС – Стара Загора в частта за прекратяването на производството по оспорване на решението на ОС – Стара Загора относно даденото разрешение за изработване на проект на ПУП в частта за УПИ VI-6152, УПИ VII–6152 и УПИ VIII–6152, кв. 817 и делото е върнато на съда за продължаване на съдопроизводството в тази му част. Обжалваното решение обективира произнасяне по законосъобразността на акта на ОС именно в приетата от ВАС за допустима част от оспорването на Марков.

1. Правилен от материалноправна страна е решаващият извод на първостепенния съд за нищожността на решението на ОС, основан на липсата на компетентност – чл. 146, т. 1 АПК.

а. Решението се позовава на чл. 124а, ал. 2 и чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Правното му основание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ съответства и на словесната му разпоредителна част относно разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП. В тази му част решението представлява административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ, в частност – волеизявление по чл. 135, ал. 5 вр. ал. 3 от закона да се нареди служебно изработването на изменение на плана.

б. Акт с това съдържание може да издаде кметът на общината – чл. 135, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ. Компетентността му обхваща всички разрешения или откази да се изработи проект на ПУП (с изключение на случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 ЗУТ, които са неотносими към казуса) и не е поставена в зависимост от териториалния обхват на разработката и органа, на който е възложено приемането на окончателния акт в процедурата, разпореждащ вече конкретна устройствена промяна.

в. Чл. 124а ЗУТ е неприложим, доколкото регламентира различна от настоящата хипотеза – на разрешение за първоначално изработване на ПУП, а не за промяна в него. Друг извод не следва и по силата на препращането от чл. 136, ал. 1 ЗУТ към условията и реда на раздел III от глава седма на закона – в него попадат действията по изработването на проект на изменение на плана и всички последващи до влизането в сила на одобряващия административен акт. Разрешението за изработване на проект се дава на по-ранен етап и е предмет на изрична уредба в чл. 135 ЗУТ.

г. Следователно решението е прието от колективния орган при отсъствието на материална компетентност. Това основание е било достатъчно за обявяване на нищожността на акта, независимо от правилността на мотивите на административния съд по отношение на противоречието му и с материалния закон – правилата на чл. 15 ЗУТ за изменение на регулацията, тежестта на подобно нарушение и евентуалната правна последица от него.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника по касация на платените и заявени в срок разноски за адвокатски хонорар в размер на 100 лв.

Искането за присъждане на държавна такса от 70 лв. е неоснователно – тя е внесена по повод на частна жалба срещу разпореждане от 19.02.2019 г. на АС – Стара Загора, с което е отхвърлена молба на Марков за издаване на изпълнителен лист, а с Определение № 9771/25.06.2019 г. по настоящото дело съдебният акт на първата инстанция е оставен в сила, т. е. частната жалба е била неоснователна и по тази причина таксата не подлежи на присъждане; ако е надвнесена, страната може да иска частичното й възстановяване, не и да ангажира отговорността за разноски на насрещната страна.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение