Решение № 253 от 25.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 714/2013 г.

Решение № 253 от 25.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 714/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 6200/12 г. по описа на Пловдивския районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 17.09.12 г. спрямо осъдения И. В. в частта, относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Посочва се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона. Искането се поддържа в съдебно заседание по посочените в него съображения. Осъденият не се явява, редовно призован. Назначеният му служебен защитник счита искането за неоснователно и пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановения съдебен акт, посочените в искането доводи и становищата на сраните, намира следното: С искането се предлага отежняване положението на осъдения. Производството се е развило по реда на глава ХХIХ НПК - споразумение за решаване на делото в досъдебното производство - чл. 381-382 НПК. С атакувания съдебен акт съдът е одобрил споразумение между прокурора и защитата на осъдения, с което И. В. се е признал за виновен в това, че през м. юли 2012 г. в [населено място], обл. П., извършил приготовление към престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 356а, вр. чл. 330, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание ДВЕ години лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от четири години. Одобрявайки така предложеното му споразумение, съдът е нарушил закона относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В. е осъждан седем пъти за престъпления от общ характер. За първите три, извършени от него като непълнолетен, с протоколно определение от 30.11.09 г. по НЧД № 5106/09 г. на РС - гр. Пловдив, на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо наказание, по което е реабилитиран по право. Със споразумение по НОХД № 563/04 г. по описа на РС - гр. Пловдив, влязло в сила на 31.03.04 г., за извършено престъпление по чл. 345б ал. 1 НК на В. е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ години. С присъда № 69 от 14.04.08 г. по НОХД № 298/08 г. на РС - гр. Пловдив, влязла в на 09.07.08 г. за извършени на 09.07.06 г. престъпления от В. по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК на осн. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание пробация. Видно от тези данни за съдебното минало на В., престъпленията по НОХД № 298/08 г. са извършени в изпитателния срок по НОХД № 563/04 г., но тъй като не му е наложено наказание лишаване от свобода, не е постановено изтърпяване на отложеното наказание на осн. чл. 68, ал. 1 НК. За извършените престъпления, за които е осъден по НОХД № 298/08 г., обаче, по закон е предвидено наказание лишаване от свобода, поради което не може да бъде реабилитиран на осн. чл. 88а, ал. 1 НК. Като е приел, че за осъждането по НОХД 563/04 г. В. е реабилитиран на осн. чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1 НК, съдът е нарушил закона, което е основание за възобновяване на делото, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това нарушение е довело до незаконосъобразното приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Главният прокурор е направил искане за възобновяване на делото и отмяна на атакуваното определение на съда с връщане за ново разглеждане единствено в частта по отношение на приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Така направено, искането противоречи на чл. 381, ал. 5, т. 3 НПК. Приложението на института на условното осъждане е съществен елемент от споразумението за решаване на делото в досъдебното производство по гл. ХХIХ НПК. По правилата на последната, първоначалната преценка за законосъобразност на споразумението се осъществява от прокурора съгласно една от функциите му по чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК - да ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане. В процедурата по гл. ХХIХ НПК негово е задължението да се постигне споразумение, което да не противоречи на закона и морала, в това число и за законосъобразното приложение на института на условното осъждане по чл. 381, ал. 5, т. 3 НПК. Постигнатото споразумение, само по себе си, няма последиците на влязла в сила присъда. За да настъпи този правен ефект, е необходимо одобряването му от съда. Одобряването не е процес на регистрация чрез вписване на окончателното споразумение в съдебния протокол, а включва активната преценка на съда за неговата законосъобразност и моралност. Тъй като се касае до постигната взаимна воля между равноправни страни по въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК, съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат от прокурора и защитника, като се изслушва последен обвиняемия. Когато предложените промени са свързани с правилното приложение на закона или съблюдаването на морала и не се приемат от страните или някоя от тях, съдът е длъжен да не одобри споразумението и да върне делото на прокурора. Той няма правомощието да одобри частично постигнатото от страните споразумение по въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК, да наложи волята си по други, съществени елементи от същото, или да върне делото за постигане на допълнително съгласие по някои от тях. Ето защо когато решаващият съд одобри споразумение, което противоречи на закона или морала, касационната инстанция няма правомощие по реда на възобновяването по гл. ХХХIII НПК да отмени частично съдебното определение и да върне далото за ново разглеждане за пререшаване на въпроси, представляващи съществени елементи от постигнато от страните съгласие. Този извод категорично произтича от разпоредбата на чл. 382, ал. 8, изр. 2 НПК, касаеща доказателствената стойност на самопризнанието на обвиняемия в случай на неодобрено от съда споразумение и връщане делото на прокурора. Посоченото води до извод, че направеното от главния прокурор искане за възобновяване и отмяна на определението на РС - гр. Пловдив с връщане на делото за ново разглеждане, единствено в частта за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е процесуално недопустимо, тъй като би се нарушила комплексната воля на страните, постигнали предложеното на съда споразумение, за цялостно решаване на въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК. Това налага цялостна отмяна на определението по реда на възобновяването с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за комплексно решаване на въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК чрез предвидения в чл. 382, ал. 5 - 8 ред. В случая, стадият се определя от обстоятелствата, че: предложеното споразумение няма самостоятелно процесуално значение за разкриване на престъплението, разобличаване на виновния и правилното прилагане на закона /чл. 382, ал. 8, изр. 2 и чл. 383 НПК/; съдебният акт му придава последиците на влязла в сила присъда /чл. 383 НПК/; задължение на съда е преценката за съответствие със закона и морала /чл. 382, ал. 7 НПК/; негова е възможността да предлага промени /чл. 382, ал. 5 НПК/; може да не одобри споразумението и да върне делото на прокурора /чл. 382, ал. 1, изр. 1 НПК/. При тези съображения искането на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,