Решение № 5098 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2021 г.

Решение № 5098 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение № 7329/16.12.2020 г. по адм. дело № 7912/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена заповед № 1650/27.07.2020 г., издадена от касатора. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано. Иска отмяната му, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Я. Ч., жив. в гр. София, в писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Ч. на длъжността "главен експерт" в дирекция "Договориране по ПМРСР", отдел "Договориране по частни мерки", ДФЗ, считано от 28.07.2020 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с посочени в заповедта мотиви – поради съкращаване на длъжността. АССГ е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, отговаря и на изискванията за съдържание, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването й. Съдът е изложил доводи, че е налице реално съкращаване на длъжността предвид намаляването на щатните бройки за длъжността, заемана от Ч., с една бройка въз основа на новото длъжностно разписание от 27.07.2020 г., в сила от 28.07.2020 г., но независимо от това заповедта е издадена в нарушение на материалното право и при превратно упражняване на власт. Посочено е, че Ч. е възстановен на посочената длъжност на 27.07.2020 г. след отмяна с влязло в сила решение на предходно прекратяване на служебното му правоотношение. Новото длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаването в същия ден и в същия ден е издадена оспорената заповед, с която отново се прекратява служебното му правоотношение. Тоест възстановяването на заеманата длъжност след предходното прекратяване на служебното правотношение е формално и органът по назначаването не е изпълнил задължението си по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител. Това издаване на двете заповеди сочи и на недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаването, което е и в противоречие с целта на закона. Решението е правилно. Неотносими към основанията за отмяна на заповедта, изложени в съдебното решение, са доводите на касатора за наличие на реално съкращаване на длъжността на Ч. и правото на административния орган на преценка по целесъобразност при намаляване на бройките на определена позиция в длъжностното разписание да прецени чие служебно правоотноошение да прекрати. Наличието на реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и правото на преценка на административния орган се споделят от първоинстнционния съд. Няма спор и че липсва допуснато съществено административно - процесуално нарушение при издаване на заповедта. В случая издаването на оспорената заповед в един и същи ден с издаването на заповед за възстановяване на длъжността след отмяна на предходното прекратяване на служебното правоотношение сочи на неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Правилна е преценката на АССГ за допуснато нарушение на чл. 122 ЗДСл, изискващ възстановяване на държавния служител на предходната длъжност, което изисква фактическо допускане до работа с възможност за осъществяване на правата и задълженията по служебното правоотношение, какъвто не е настоящият казус. Незабавното изменение на длъжностното разписание и издаването на оспорената заповед в случая не с цел реорганизация и оптимизация на дейността на администрацията, а единствено - ново прекратяване на служебното правоотношение на Ч. и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, което правилно е квалифицирано като противоречие на целта на закона при издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното правилна е преценката на АССГ за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и решението му като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1 500 лева заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение