Решение № 269 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2012 г.

Решение № 269 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Постъпило е искане от Васил Василев от гр. Варна по реда на чл. 251 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК за тълкуване на влязлото в сила решение № 5609/18.04.2012 г. постановено по адм. д. № 2911/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Ответникът не изразява становище. Върховният административен съд намира искането за неоснователно. С решението, чието тълкуване е поискано, съдът е оставил в сила решение № 3080/23.12.2011 г. постановено по адм. д. № 2962/2011 г. на Варненския административен съд, първо отделение, ХI състав. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо по реда на тълкуването. Дори да е неправилно, след като няма ред за последващо обжалване, съдебният акт влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат. С оглед тези общи принципни правила в конкретния случай постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и базирана на безспорно установената по делото фактическа и правна обстановка. Това е така, защото с касационното решение, съдът ясно е заявил, че обжалваното решение е законосъобразно. Ясно е изразена волята, че защитата по смисъла на чл. 257, ал. 1 АПК касае извършването на действия, които пряко произтичат от нормативен акт, какъвто не е конкретния случай. Задълженията на административния орган по Закона за устройство на територията не произтича от АПК. Специалният закон за устройство на територията не регламентира преки и фактически действия, които да са вменени на кмета на общината и в това отношение решението е пълно и ясно и не се налага тълкуване, поради което молбата, подадена на основание чл. 251 ГПК вр. с чл. 144 АПК следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение