Решение № 4544 от 12.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора наТД Митница Пловдив при Агенция Митници, против решение 5509/30.09.2021г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 11390/2020г., с което е отменено негово решение РТД 3000-2234/21.10.2020г., с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, е отказано възстановяването на внесения депозит в размер на 3 357.09лв. и е са определени допълнителни публични задължения в общ размер на: мито от 3 357.09лв. и ДДС от 275.04лв., заедно със съответните лихви от датата на пускането на стоките в свободно обръщение. Касаторът твърди неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че вносителят не е обосновал по надлежния ред достоверността на високата декларирана цена и оспорва изводите на съда в обратен смисъл. Сочи и че методите за определяне на митническата стойност се прилагат в императивно уредена последователност, поради което следва да се използва основният метод на договорната стойност по чл. 70 МКС, както и не може методите да бъдат прилагани смесено, каквото е желанието на вносителя в случая. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното митническо решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМбХ, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че на 26.02.2019г. ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертрииб ГМбХ е регистрирало в МБ Свиленград митническа декларация с МРН 19BG003010001963R3, с която са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление: стока 5/6 пресни домати тип кръгъл червен, с нето тегло 5 760кг., с декларирана митническа стойност 10 363.49лв., преизчислена в евро/100кг. на 91.99 евро/100кг. Установено е, че определената от Европейската Комисия за датата 26.02.2019г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход от Турция, е 74.40 /100 кг. При тези данни митническите органи са се позовали на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, чл. 75, параграф 2, във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според които разпоредби, ако вносната стойност е по-голяма с повече от 8% от СВС определената за деня, вносителя следва да представи обезпечение. Установено е, че обезпеченията са внесени от дружеството в пълен размер. С оспорения административен акт митническият орган е отказал да възстанови учреденото обезпечение в размер на 3 357.09лв., като е посочил, че по отношение на стока 5/6, вносителят не е представил убедителни доказателства за достоверността на декларираната от него митническа стойност, съответно, че процесната стока е продадена на цена, по-висока тази, на която е придобита, за да възникне правото за възстановяване на сумата, внесена като обезпечение. С обжалваното решение съдът е отменил акта като незаконосъобразен, като е обосновал извод, че въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, се потвърждава истинността на договорената цена, посочена и в митническата декларация. Като се е позовал на установеното от експертизата, съдът се е мотивирал, че е налице съответствие в данните за стойностите, посочени в документите, приложени към молбата за възстановяване на депозита с тези, декларирани в процесната митническа декларация, цената на стоките в българската митническа декларация съответства на цената на стоките, посочена в турските митнически декларации за износ, както и че са представени документи за извършено плащане към турските партньори, като от тези документи може ясно да се определи договорената цена и съответната митническа стойност. Съдът е посочил и че не съществува правна възможност, митническите власти да поставят определянето на митническата стойност в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос С оглед тези констатации съдът е приел, че в случая не се установяват основания за определяне на митническа стойност, по начин, различен от посочения в чл. 70 от МКС и съответно за възникване на допълнителни публични задължения за дружеството, поради което митническото решение, с което са определени такива е незаконосъобразно. Решението е правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Спорът по настоящото дело е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че стоката е продадена при цена 122.88/100 кг., а закупена при цена 126.24 евро/100 кг., за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Според § 4 на чл. 75, ал. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, за да докаже, че партидата е освободена при тези условия, вносителят следва да представи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Изброените документи са свързани с вноса и цената на придобиване на стоката от вносителя. Разпоредбата не задължава вносителя да представи доказателства, свързани с реализирането на стоката от негова страна, противно на доводите на касатора. Не е налице спор между страните относно това, че всички изброени в § 4 на чл. 75, ал. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 са представени. Следователно, в чл. 75 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 условието стоките да са реализирани от вносителя на цена по-висока от придобивната не е регламентирано като задължителна предпоставка за освобождаване на внесения депозит, съответно не е регламентирано като задължително условие, при наличието на което само и единствено следва да се приеме, че правилно е приложен чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, т.е. че митническата стойност на стоките е договорната стойност или по-точно действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора относно липсата на пазарна логика при извършване на търговия, която има за краен резултат загуба. С оглед изложеното до момента, обстоятелството дали стоката е реализирана на печалба се явява ирелевантно спрямо освобождаването на предоставената гаранция, като липсва подобно изискване в относимата уредба. Неоснователни се явяват и въведените с касационната жалба твърдения, че макар дружеството да декларира метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент 952/2013 на ЕП и на Съвета, иска митническата стойност да бъде определена въз основа на чл. 74, § 2, б. в от Регламента. Видно от митническа декларация МРН 19BG003010001963R3 (л. 27) за спорната стока, предмет на вноса, е заявен именно методът, регламентиран в чл. 70 от Регламент 952/2013. Нещо повече, по силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, едва на последно място следва да бъде пристъпено към чл. 74, § 3. От цитираните разпоредби следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и едва когато митническата стойност на стоките не може да се определи по този начин, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи и този ред не може да бъде дерогиран по волята на вносителя. В този смисъла са и постановените от ВАС по сходни казуси между същите страни - решение 6859/08.06.2021г., постановено по адм. дело 1838/2021г.; решение 7657/25.06.2021г. постановено по адм. дело 832/2021г., решение 7315/16.06.2021г. постановено по адм. дело 446/2021г.; решение 7315/16.06.2021г. постановено по адм. дело 446/2021г., и др. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на АССГ е постановено в съответствие с приложимите материално правни норми и като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответната страна пред касационната инстанция, поради което и не се присъждат. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение