Решение № 13836 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9558/2011 г.

Решение № 13836 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9558/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Йорданов Лечев, от гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 1290/30.05.2011 г. по адм. д. № 2329/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба община Варна чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Общински съвет гр. Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 1732-13/13/14.10.2009 г., потвърдено с решение № 1809/13.11.2009 г. на Общинския съвет гр. Варна, с което е одобрен ПУР-план за улична регулация на СО "Ален Мак", гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Настоящият съдебен състав възприема изцяло установените от съда фактически констатации. Те се подкрепят от доказателствата по делото. Към така установените фактически констатации съдът правилно е правилно е приложил материалния закон. Спорният момент в случая е дали оспореният ПУР се явява първи такъв по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУТ в хипотезата на неприложена регулация по предходен устройствен план. В този аспект безспорно се установява, че одобреният със заповед № Р-122/1995 г. ПРЗ не е приложен и не е влязъл в сила. Поради това са били изработвани частични ПУП за отделни имоти, несъобразени с проекто-уличната регулация. В случая за имот пл. № 474, собственост на жалбоподателя, е изработен ПУП-ПРЗ със заповед № Г-931/2004 г., като през 2004 г. са му издадени разрешения за строеж на ограда и на двуетажна сграда в УПИ 474. Оградата е изпълнена по имотните, а не по регулационните граници. Имотът е нанесен в кадастралната карта по имотните му граници, а не по регулационните такива. Поради това планът е приложен по отношение на застрояването на имота с двуетажна сграда, но не и по отношение на регулацията. С оспорения ПУР се засягат западната и южната граница на имота, като към западната част на имота се придават 52 кв. м, а в южната част се отнемат 56 кв. м за прокарване на улици. При така предвиденото прокарване на улици чрез оспорения ПУР се засяга оградата от южната страна на имота. За изработването и приложението на ПУР - план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост, какъвто е процесният, регулацията по предходния устройствен план не следва да е приложена. В случая регулационният план от 2004 г. за урегулиране на имота в УПИ с регулационни граници не е приложен по следните съображения: С прилагането на регулационния план регулационните граници са и имотните такива, каквато хипотеза в случая не е налице. Безспорно се установява от заключението на вещите лица, че в случая регулационната граница не е имотната такава, като оградата е по имотната граница, а не по регулационната такава. Имотът е заснет във влезлия в сила след ПУР - ПРЗ от 2004 г. кадастрален план по имотните граници, а не по регулационните такива. Съгласно § 22 ПЗР ЗУТ подробният план се счита за приложен по отношение на регулацията - с изплащането на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър. Разпоредбата има предвид нанасяне в кадастралния регистър на регулационните граници като имотни, което в случая не е налице. Предвид това не са налице материалноправните предпоставки на цитираната норма за прилагане на регулацията на процесния имот съгласно ПРЗ от 2004 г. Направеният извод от първоинстанционния съд в същия смисъл е законосъобразен. На последно място следва да се изтъкне, че ПУР като процесния е допустим само за прокарване на улици, отговарящи на конкретен клас и технически параметри. Такива са визирани в Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Видно от заключението на тройната експертиза, процесният ПУР удовлетворява нормативните изисквания, като няма и друг вариант за преминаване, който да е по-икономично осъществим и да дава по-добри възможности за целесъобразно устройство на имота на касатора. В този смисъл дори е намалена ширината на улицата от южната страна на имота на жалбоподателя до възможно най-минималните разстояния при предвидена по същата Наредба възможност за намаляване. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като съответно на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, годни да обусловят отмяната му. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,