Решение № 14377 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2013 г.

Решение № 14377 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решение № 2303 от 8.04.2013 г. по адм. д. № 5235/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 26 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "Диагностично-консултативен център - ХIV - София" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2303 от 8.04.2013 г. по адм. д. № 5235/2012 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 26 състав, е отменил писмена покана изх. № 29-07-23 от 12.04.2012 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил допуснал ли е "Диагностично-консултативен център - ХIV - София" ЕООД превишение на регулативните стандарти за II и III тримесечия на 2011 г. За изследването му и в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, съдът е назначил и изслушал счетоводна експертиза, която не е оспорена при условията на чл. 200, ал. 3 ГПК. Процесуалният представител на ответника е взел отношение по заключението на вещото лице в становище от 4.03.2013 г. Последното съдържа съждения относно начина на установяване, че дадено лечебно заведение е назначило медицински дейности извън определените му с регулативните стандарти и като краен резултат становището се свежда до оплакване, че вещото лице не е взело предвид представените от СЗОК извлечения от електронни отчети, поради което експертизата не следва да бъде приета. Липсва искане за повторно или допълнително заключение по смисъла на чл. 201 ГПК. Действително справките за превишени регулативни стандарти, изготвени от длъжностни лица на СЗОК въз основа на електронните отчети на изпълнителите на СМД и МДД и на база на осъществени от касата плащания, носят белезите на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Но при тяхното оспорване, както е в конкретния случай, страната, която ги е оспорила, е ангажирала доказателства при условията на чл. 193, ал. 3 ГПК. На стр. 5 от експертизата са изброени доказателства, сочещи, че изготвените от ответника справки не са прецизни. Освен това след преценка на наличната документация експертът Томова заявява, че от представените първични документи не е констатирала превишения на определения брой направления за СМД бл. № 3 МЗ-НЗОК за тип 1, 2 и 4 от специалисти от "Диагностично-консултативен център - ХIV - София" ЕООД за II и III тримесечие на 2011 г. Ответникът не е представил електронните отчети на изпълнители на СИМП за изпълнени медицински направления за консултация или провеждане на лечение, които са относими към спорните правоотношения, а само извлечения от тях. Наред с това се съобразява, че съдът двукратно е задължавал ответника да представи първична документация във връзка с твърдяното от него превишение на регулативни стандарти и заключението на вещото лице е изготвено въз основа на съхранените при жалбоподателя и издадени от него направления за първо, второ и трето тримесечия на 2011 г. и въз основа на първична документация, предоставена от ответника. При това положение не може да се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и законовите изисквания при издаването му. При така изложената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е стигнал до правните изводи, че в случая липсват елементи от фактическия състав на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, което е основание за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изходът на спора пред тази съдебна инстанция, своевременно направеното искане, договор за правна защита и съдействие от 20.05.2013 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,