Решение № 8421 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2008 г.

Решение № 8421 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 251 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Образувано е по молба, вх. № 17683 от 16.11.2009 г., подадена от Георги Маринов Вачев, от гр. Велико Търново, в качеството му на жалбоподател по адм. дело № 10864/2008 г., с искане за тълкуване, на основание чл. 251 от ГПК, на постановеното по делото Решение № 12650 от 27.10.2009 г. В молбата се иска "разширително тълкуване за правните и законови основания на постановената неясна част в мотивите на решението, във връзка с § 4 и сл. до § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, с чл. 17, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията на Република България". Иска се съдът да се съобрази с цитираните решения на Конституционния съд на Република България по цитираните дела. Ответникът по молбата за тълкуване - кметът на община Велико Търново не изразява становище по същата. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за тълкуване. Сочи, че на тълкуване подлежи неясно решение, а в случая то не е неясно. Съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, като е обосновал становището си затова че искането цели друг резултат и е неприложимо разглеждането на конституционносъобразността на нормите по настоящия ред. Молбата за тълкуване на решението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за тълкуване е подадено от надлежна страна, същото не е ограничено със срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: С Решение № 1124 от 27.01.2009 г., постановено по адм. дело № 10864/2009 г., в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, е отменил Решение № 313 от 21.07.2008 г., постановено по адм. дело № 278/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта му, с която е осъден кметът на община Велико Търново да предприеме действия по съобщаване на Георги Маринов Вачев, по реда на ГПК, на оценка на земеделска земя, представляваща имот № 665, м. "Козлуджа", с ползувател Ненчо Христов Нейков, като вместо него е постановил отхвърляне на иска за посоченото действие, предявен на основание чл. 257 от АПК. Със същото решение е оставено в сила решението на Административен съд - Велико Търново, в останалата част, с която е отхвърлен иска на Георги Вачев, по отношение неизпълнение на задължение за съобщаване на оценките на ползувателски имоти с № № 665а, 3665, 667 и 666. Решението като необжалваемо е влязло в сила. С молба от 18.02.2009 г., Георги Вачев е поискал допълване на цитираното решение на ВАС, като съдът констатира неконституционносъобразността на нормите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, като има предвид решението на Конституционния съд, постановено по сходен казус - решение от 07.11.1996 г., пост. по дело № 21/1996 г., ДВ, бр. 103 от 03.12.1996 г. Допълването е поискано, тъй като съдът не е обсъдил писмено доказателство - Решение № 221В на ПК - гр. Велико Търново, както и Определение № 2923/13.03.2008 г. по адм. дело № 2058/2008 г. на ВАС. В петитума е посочено, че се иска поправяне на решението като неправилно, а от друга страна се иска решението да се допълни, тъй като е налице пропуск от произнасяне и се постанови ново, с което се осигури справедлив процес. Направени са искания за произнасяне и по решение на Административен съд - Велико Търново № 187 от 19.06.2007 г. по адм. дело № 22/2007 г. В молбата е направено и искане за сезиране на Конституционния съд, като в обстоятелствената част, същото не е уточнено по предмета си, а в петитума се сочи, че сезирането следва да е относно конституционносъобразността на съдебното решение относно молбата за допълване на непълно решение, за да се даде възможност за сезиране в срок на Европейския съд по правата на човека. С Решение № 12650 от 27.10.2009 г., тричленният състав на ВАС е отхвърлил молбата за допълване на решението, приемайки че се е произнесъл по цялото искане и решението, чието допълване се иска не е непълно. Посочено е, че всъщност молителят иска промяна на постановения резултат, което е недопустимо. По доводите за неконституционносъобразност на сочените разпоредби на ЗСПЗЗ, възраженията за противоречие на други подзаконови актове с нормите на Конституцията, както и по искането за упражняване на правомощието на ВАС по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, съдът е приел, че същите искания са извън предмета на производството за допълване на решението. Именно цитираното Решение № 12650/27.10.2009 г. е предмет на настоящото искане за тълкуване. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно, т. е. когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства и доводи. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо. Дори да е неправилно, след като е изчерпан реда за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат, каквато е действителната цел понастоящем. В конкретния случай, постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда е ясно изразена - искането за допълване на решението не може да бъде уважено, тъй като основното решение е произнесено по целия спорен предмет. Всички останали въпроси са извън производството за тълкуване. Молителят счита, че нормите на ЗСПЗЗ посягат на закрепени в чл. 17 от Конституцията принципи, но посоченото не може да бъдат предмет на произнасяне от ВАС, в рамките на проведените касационно, производство за допълване на решението и настоящото - за тълкуване на решението за отказ да бъде допълнено основното решение по спора. Всички негови възражения против начина на предоставянето на право на ползване на бившите ползуватели върху земи, които са били собственост на майка му, са насочени към предходни законодателни разрешения и са неотносими за настоящото производство. Също извън предмета на производството е и волята на законодателя намерила израз в нормите на ЗСПЗЗ относно уредбата на начина за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предвид изложеното, подадената молба за тълкуване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 251, ал. 5 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване. Ето защо, Върховният административен съд - четвърто отделение,