Решение № 11760 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 126/2010 г.

Решение № 11760 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 126/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Вяра Методиева Тодева от гр. София срещу заповед № ЧР-П-141 от 23.11.2009 г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от 24.11.2009 г. Твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като Държавната агенция по туризъм била закрита, съгласно § 11 от Закона за изменение на Закона за туризма (ЗИЗТ) - ДВ, бр. 82/2009 г. в сила от 16.10.2009 г., но директорът й, който бил и орган по назначението в нейния случай била освободена от длъжност, след издавена на процесната заповед - с решение № 910 от 26.11.2009 г. на министър председателя и моли съда да прогласи нищожността й. Освен това счита, че заповедта е издадена в нарушение на основни принципи на АПК - тези по чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 6, ал. 5 - на истинност и съразмерност. Поради това алтернативно моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът, в представени писмени оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, разгледана по същество е основателна. Жалбодателката е назначена за държавен служител със заповед № 168 от 31.08.2006 г. в държавната агенция по туризъм, считано от 1.09.2006 г. на длъжност "младши експерт" в дирекция "Туристическа политика", отдел "Нормативна основа на туризма и координация", сектор "Двустранно и многостранно сътрудничество в туризма". Със заповед № ЧР-03-19/22.01.2007 г. същата е преназначена на длъжност "директор на дирекция", дирекция "Финансово, административно-правна дейност и човешки ресурси", считано от 22.01.2007 г., а със заповед № ЧР-03-25 от 13.02.2009 г. на Председателя на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) е изменена заповедта по назначението й, в частта относно размера на основното месечно възнаграждение. Следователно жалбодателката е била назначена за първи път на държавна служба на 1.09.2006 г. С обжалваната заповед № ЧР- П-141 от 23.11.2009 г. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е прекратил служебното правоотношение на жалбодателката на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, в която като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване без предизвестие. С § 11, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение на Закона за туризма (ЗИЗТ) ДВ, бр. 82/2009 г. в сила от 16.10.2009 г. е закрита Държавната агенция по туризъм )ДАТ), като съгласно ал. 2 на цитирания текст неин правоприемник е МИЕТ. Съгласно ал. 4 на § 11 от ПЗР на ЗИЗТ трудовите и служебни правоотношения на служителите на ДАТ преминават към МИЕТ съгласно чл. 123 от КТ и чл. 87а ЗДСл. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - органа по назначението на жалбодателя - министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Същата обаче е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. От установеното от фактическа страна следва изводът, че в случая не са налице материално правните предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Така посоченото в заповедта основание е приложимо при прекратяване на служебно правоотношение, когато държавният служител е назначен за първи път на държавна служба. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл съществува правната възможност органът по назначаване по своя преценка да прекрати служебно правоотношение в рамките на предвидения едногодишен срок, като при промяна на правоотношението преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Тези предпоставки в случая не са налице - жалбодателката не е назначена за първи път на държавна служба, тъй като в такава хипотеза е била при назначаването си в ДАТ през 2006 г. Не е налице и втората необходима предпоставка по чл. 12, ал. 1 ЗДСл, тъй като едногодишния срок от назначението й като държавен служител е изтекъл на 1.09.2007 г., при което служебно й правоотношение се е трансформирало в безсрочно. Предвид това следва, че административният акт е издаден на неприложимо към фактическите обстоятелства правно основание, при което обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на делото министерство на икономиката, енергетиката и туризма следва да бъде осъден да заплати на жалбодателката направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,