Решение № 296 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2018 г.

Решение № 296 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на С. К. С. чрез адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение № 680 от 17.05.18 г., постановено по в. гр. дело № 157/18 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 4058 от 22.11.17 г. по гр. дело № 7711/17 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от С. К. С. против [фирма] [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 1990 лв за неоснователно ползване в периода от 16.07.15 г. до 15.03.17 г. на част с площ от 270.51 кв. м. от собствения й недвижим имот – ПИ с идентификатор 67338.420.108 по кадастралната карта и регистри на [населено място], находящ се в землището на [населено място], м. Б. п., целият с площ 980 кв. м., ведно със законната лихва от 28.03.17 г. до окончателното плащане. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че атакуваното решение се намира в противоречие с решение по гр. дело № 4279/14 г. на ПРС, потвърдено с решение по гр. дело № 1906/14 г. на ПОС и недопуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК по гр. дело № 185/15 г. на ВКС, както и на решение по гр. дело № 14050/15 г. на ПРС, потвърдено с решение по гр. дело № 2739/16 г. на ПОС. Ответникът по молбата [фирма] счита, че е неоснователна. С определение № 325 от 28.09.18 г. на ВКС, ІV г. о. молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. С влязло в сила решение от 8.05.14 г. по гр. дело № 4279/14 г. на Пловдивския районен съд е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на С. С. сумата от 5 400 лв, съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването в периода 14.03.08 г. – 14.03.13 г. на част с площ от 270. 51 кв. м. от имот с идентификатор 67338.420.108, находящ се в [населено място], м. Б. п., с обща площ от 980 кв. м., ведно със законната лихва от 15.03.13 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен. С влязло в сила решение от 15.07.16 г. по гр. дело № 14050/15 г. на Пловдивския районен съд е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на С. С. сумата 2 250 лв, ведно със законната лихва от 16.07.15 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода от 15.03.13 г. до 15.07.15 г. на част от площ 270. 51 кв. м. от собствения на С. С. недвижим имот с идентификатор 67338.420.108, находящ се в [населено място], м. Б. п., с обща площ от 980 кв. м. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен искът, предявен от С. К. С. против [фирма] [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 1990 лв за неоснователно ползване в периода от 16.07.15 г. до 15.03.17 г. на част с площ от 270. 51 кв. м. от собствения й недвижим имот – ПИ с идентификатор 67338.420.108 по кадастралната карта и регистри на [населено място], находящ се в землището на [населено място], м. Б. п., целият с площ 980 кв. м., ведно със законната лихва от 28.03.17 г. до окончателното плащане. В случая няма влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, които си противоречат. Делата са с различен предмет - претендират се вземания от ищцата С. С. за различни периоди от време, при установени по делата различни факти. В решението по гр. дело № 4279/14 г. на ПРС е прието, че по делото не е доказано, че процесният електропровод, разположен в част от имота на ищцата, е съществувал към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.); , поради което електроразпределителното дружество не може да се позовава на разпоредбите на чл. 60, ал. 1, т. 1 и § 7 от посочения нормативен акт, за да обоснове наличието на сервитутни права. В решението по гр. дело № 14050/15 г. на ПРС е възприета същата фактическа обстановка – че няма данни електрическият стълб, разположен в имота на ищцата, да е бил заварен в имота на ищцата през 1999 г., когато е приет ЗЕЕЕ(отм.); В решението, чиято отмяна се иска, е установено, че процесният енергиен обект е издигнат през 1977 г. и е въведен в експлоатация през 1978 г., което е наложило извода, че по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.); за електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, което е запазило действието си и при Закона за енергетиката - § 26, ал. 1 ПЗР на ЗЕ и затова собственикът на имота, в който е поставен електрическия стълб следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че не намира приложение ТР № 7 от 31.07.17 г. по т. д. № 7/14 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 5 от ТР е посочено, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая няма обективен идентитет по отношение на предмета на делата, тъй като се касае за различни периоди от време, нито в сочените решения са решени по различен начин правни въпроси, включени в предмета им, по който се формира сила на пресъдено нещо, защото правните изводи по отделните дела са обусловени от различна фактическа обстановка. С оглед на изложеното молбата за отмяна на С. С. следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на производството в полза на ответника по молбата следва да се присъдят разноските за тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. С. чрез адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение № 680 от 17.05.18 г., постановено по в. гр. дело № 157/18 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА С. К. С. да заплати [фирма] [населено място] сумата 300 лв /триста/ разноски пред ВКС.