Решение № 11903 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2016 г.

Решение № 11903 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. И. срещу Решение № 25 от 23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 463/2015 г. на Административен съд- Р. (АС Р.), с което е отхвърлен предявеният от него иск против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Т. (ОД на МВР - Т.) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 83/2015 г. по описа на Районния съд - Т. (РС - Т.). Направени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява вреда за ищеца, доколкото намалява неговото имущество. Тази вреда се намира в пряка причинност с незаконосъобразната административна дейност. Поискана е отмяна на обжалваното решение на АС Р. с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. О. О. дирекция на Министерството на вътрешните работи- Т. в постъпило, чрез процесуалния представител на 09.11.2016 г., становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно, като съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, но е приложил неправилно материалния закон. Излага съображения, които обосновават изводът, че съдебният акт е издаден в нарушение на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменен. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С обжалваното решение Административен съд - Т. е отхвърлил предявения от И. И. И. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи- Т. иск за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева, представляващи имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт- Наказателно постановление № 14-1292-000225/22.04.2014 г., издадено от Началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на МВР- Т., отменено с влязло в законна сила Решение № 71/17.03.2015 г. по НАХД № 83/2015 г. по описа на Районния съд- Т.. С отмененото наказателно постановление, за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на И. И. И. било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. За процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление И. И. И. е упълномощил адвокат Н. Й.. Видно от приложеното към НАХД № 83/2015 г. на РС - Т. пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.02.2015 г., жалбоподателят е заплатил на адвокат Йорданов, който го е представлявал по делото, сумата от 300 лева. Административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен, поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според съдът, заплащането на възнаграждение на адвокат се дължи на свободно договаряне и сключване на договор за правна защита и съдействие, което не се намира във връзка и предопределеност с наказателното постановление. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи- Т. да заплати на И. И. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 14-1292-000225/22.04.2014 г., издадено от Началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на МВР- Т.. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 315 лева, от които 15 лева заплатени държавни такси и 300 лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд