Решение № 8178 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9163/2014 г.

Решение № 8178 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9163/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Дан - Цветан Данов" - гр. София, подадена чрез процесуален представител адвокат И. Стоянов, против решение № 2705/24.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1119/2013 г. по описа на Административния съд - София-град, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 от АПК обективно съединени осъдителни искове срещу Столичната община за обезщетяване на имуществени вреди в размер общо на 1688 лв. и неимуществени вреди общо за сумата 10 000 лв., считано от 25.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, причинени в резултат на незаконни действия на служители на ответника, изразяващи се в отнемане и изнасяне от заведението му на 25.01.2013 г. на 16 броя столове. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие със закона. Прави искане за присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответната страна - Столичната община, чрез процесуален представител юрк. Каменова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Иска да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно и обосновано административният съд е приел, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред, поради което следва касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с обективно съединени искове от Цветан Георгиев Данов, действащ като ЕТ "Дан - Цветан Данов", срещу Столичната община за обезщетяване на имуществени вреди в размер общо на 1688 лв., включващи претърпени загуби в размер на 1088 лв. от загубата на 16 броя столове, всеки един от цена от по 68 лв., и пропуснати ползи от нереализиране на обороти в размер на 600 лв. за периода от 25.01.2013 до 2.02.2013 г., и неимуществени вреди общо за сумата 10 000 лв., считано от 25.01.2013 г., представляващи уронване на престижа и доброто му име на търговец, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, в резултат на незаконни действия на служители на ответника, изразяващи се в отнемане и изнасяне от заведението му на 25.01.2013 г. на 16 броя столове. От фактическа страна по делото е установено, че на 25.01.2013 г. служители на Столичния инспекторат към Столичната община (СО) извършили проверка в търговски обект - кафе-аперитив "Ротонда", находящ се в гр. София, стопанисван от Цветан Георгиев Данов, и съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-26Т-018 за извършено на посочената в него дата административно нарушение по чл. 28а, чл. 28б, ал. 1 и 3 и чл. 29, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО, като на основание чл. 41 от ЗАНН иззели и задържали като веществени доказателства 16 броя сгъваеми столове. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление № СИ-Т-В-13-26Т-018 от 4.02.2013 г. Вследствие на тези действия ищецът твърди, че е понесъл описаните по-горе имуществени и неимуществени вреди. От правна страна административният съд е приел, че липсва първото и основно условие за основателност на предявения иск с предмет обезщетяване за вреди от незаконосъобразни действия, а именно - незаконосъобразни действия на административен орган или длъжностни лица, извършени извън производство, приключило с издаването на индивидуален административен акт, от което следва липсата и на останалите предпоставки по ЗОДОВ. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че действията на служителите на Столичния инспекторат към СО във връзка с упражнения контрол за спазване разпоредбите на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО не са по повод изпълнение на изпълнително-разпоредителна дейност на администрацията като елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, даваща право на ищеца да претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Касационният жалбоподател ЕТ "Дан - Цветан Данов" - гр. София, не е доказал наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО (Наредбата) проверки на лицата, извършващи търговска дейност на територията на СО, се извършват от служители на общинската администрация, упълномощени със заповед от лицата по ал. 1 от същия член. В чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредбата е посочено, че лицата по чл. 34, ал. 2 при осъществяване на контролните си правомощия имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения. Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 41 от ЗАНН при констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и 21. От това следва правомощието на административния орган да постановява изземване и задържане на веществените доказателства по конкретния случай, а именно 16 броя сгъваеми столове. Настоящата съдебна инстанция приема, че изземването и задържането на тези 16 бр. сгъваеми столове представлява принудителна административна мярка, която е част от административнонаказателното производство по ЗАНН във връзка с издаването на наказателното постановление. Този акт поставя началото на производството, с което се установява административното нарушение, след което следва и издаването на наказателно постановление. Следователно, както правилно административният съд е посочил, актът, с който се поставя началото на производството по установяване на нарушението, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и се преценява в съдебното производство по обжалване на издаденото въз основа на него наказателно постановление, а не в отделно производство по оспорване законосъобразността на действия или бездействия по реда на АПК. Съответно сочените от ищеца действия на административния орган при наличието на завършващ административнонаказателното производство правораздавателен акт - наказателното постановление, се поглъщат от него и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а проверка за законосъобразността им се извършва в процедурата по оспорване на самото наказателно постановление. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва първата предпоставка за основателност на предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на административен орган или длъжностни лица, извършени извън производство, приключило с издаването на индивидуален административен акт. След като не е установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, не се установяват и другите такива - настъпила вреда и причинно-следствена връзка. Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Изводите на административния съд за неоснователност на исковете са обосновани и постановени при правилно прилагане на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,