Решение № 11665 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Свети Панталеймон София АД, чрез адвокат Х. Николова против решение 2254 / 05.04.2021 г., постановено по адм. дело 844 / 2021 г. по описа на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 407, ал. 1, б. б от Национален рамков договор за Медицински дейности за 2018 г. (НРД за МД 2018), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Т. Колева изразява становище за неоснователност на същата. Моли съдебния акт да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Св. Панталеймон София АД срещу заповед РД-15-1444 / 20.12.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) и е присъдил разноски. Установено е, че лечебното заведение има сключен договор 22-2458 / 23.05.2018 г. с НЗОК за оказване на медицинска помощ по изрично и изчерпателно посочени Клинични пътеки (КП) по Приложение 9 към чл. 1 от Наредба 3 / 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и КП на НРД за МД 2018 г. и допълнително споразумение от 21.02.2019 г. В резултат на извършена тематична проверка, наредена със заповед на директора на СЗОК, действията и резултатите са обективирани в протокол РД-18-1772-1 / 04.12.2019 г. и протокол за неоснователно получени суми РД-18-1772-2 / 04.12.2019 г. Изложените в тях факти касаят отчитането от страна на лечебното заведение и заплащането от страна на НЗОК дейност, която не е извършена на здравноосигуреното лице С. Пашова, а именно неизвършена медицинска дейност по пет случая на хоспитализация. Същите тези случаи по клинични пътеки не присъстват в здравното досие на лицето. Със заповед РД-15-1444 / 21.12.2019 г. е наложена санкция, изразяваща се в частично прекратяване на договор 22-24-58 / 23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по КП 74, КП 210, КП 217.1 и КП 220. Първоинстанционният съд е направил изводи, че медицинските дейности не са били реално извършвани, лицето не е отговаряло на изискванията за хоспитализация, регламентирани в чл. 272 от НРД за МД 2018 г. и извършената експертиза от вещото лице е потвърдила, че подписите положени върху документите приложени към петте броя ИЗ не са на С. Пашова. Решението е правилно. Видно от разпоредбата на чл. 395, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД за 2018 г., при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в НРД за МД за 2018 г. и глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и приложението на чл. 407, ал. 1, б. "б" от НРД за МД за 2018 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" и чл. 59, ал. 13 ЗЗО. Съгласно чл. 407, ал. 1, б. "б" от НРД за МД за 2018 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, от изпълнител на болнична медицинска помощ частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Видно от събраните по делото доказателства, констатираните нарушения са безспорно установени. Здравноосигуреното лице С. Пашова е декларирала, че по отношение на медицинските дейности по КП 74, 210, 217.1 и 220 в периода от месец март 2018 г. до месец януари 2019 г. не е посещавала лечебното заведение, не знае къде се намира и не са били извършвани сочените хирургични интервенции. Това се потвърждава и от петте броя клинични пътеки, липсващи в здравното досие на лицето. Заключението на вещото лице е установило, че подписите в описаните документи, приложени към петте броя истории на заболяването с номера и дати не са изпълнени от С. Пашова. Налице са категорични доказателства сочещи неизвършването на отчетната медицинска дейност. Основателно е наложена санкцията частично прекратяване на договора за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност, визирано в чл.59, ал.11, т.1, б.б от ЗЗО и чл.407, ал.1, б.б от НРДМД за 2018 година. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, претенцията от касационния жалбоподател за разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение