Решение № 5689 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2010 г.

Решение № 5689 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението (ОУИ)" - гр. Пловдив и ЕТ "Д-р Снежанка Илиева - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина (АИПППДМ)" - Снежанка Михайлова Илиева, от гр. Пловдив против решение № 1039/16.07.2010 г. по адм. дело № 939/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Първият от жалбоподателите поддържа оплаквания за неправилност на отменителната част на атакуваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 109 ДОПК. Счита, че съдът неправилно е извършил разширително тълкуване на разпоредбата, приемайки че установяването на задълженията за осигурителни вноски следва да е подчинено на режима за установяване на задълженията за данъци и оттук незаконосъобразно е отменил частично ревизионния акт, приемайки установените задължения за осигурителни и здравноосигурителни вноски за периода октомври 2000 г. - ноември 2002 г. за погасени по давност. Касаторът, ЕТ "Д-р Снежанка Илиева - АИПППДМ" - Снежанка Михайлова Илиева, от гр. Пловдив поддържа оплаквания за неправилност на отхвърлителната част на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Счита, че административният съд не е съобразил указанията, дадени му при условията на чл. 224 от АПК и е приложил неточно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Развива доводи за незаконосъобразно игнориране прилагането на чл. 111, б. "в" ЗЗД досежно реда и сроковете за погасяване на вземанията за лихви. Посочва, че необосновано административният съд не е ценил относимите към спора обстоятелства, касаещи нейната добросъвестност във връзка с деклариране и обслужване на задълженията и по осигурителните и здравноосигурителните правоотношения с НАП. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че оспореното решение на Административен съд - Пловдив е законосъобразно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за предмета на делото факти, които надлежно и подробно е обсъдил, с оглед приложимия материален закон, като е съобразил и указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение № 6059/10.05.2010 г. по адм. дело № 13041/2009 г. В своето заключение представителят на прокуратурата приема за неоснователни твърденията в касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив за разширително тълкуване на нормата на чл. 109 от ДОПК с оглед приложението й и за осигурителните вноски. Посочва, че съдът законосъобразно е приел, че цитираната норма следва да се съобрази с тази на чл. 108, ал. 2 от ДОПК, която създава забрана за ново установяване на данъци и осигурителни вноски при положение, че срокът за започване на ревизия по чл. 109 от с. к. е изтекъл. Смисълът на това тълкуване е, че ограничението за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци или осигурителни вноски се отнася само за случаите на определяне на техния размер посредством декларация, която лицето е длъжно да подаде. Съществува възможност да се определи по-нисък размер на задължението поради несъответствие между действителните данни и тези, записани в декларацията, но при тази хипотеза органът по приходите следва да назначи ревизия не по-късно от 5 години от изтичането на годината, в която е подадена, или е следвало да бъде подадена съответната декларация от лицето. По касационната жалба на ЕТ "Д-р Снежанка Илиева - АИПППДМ" - Снежанка Михайлова Илиева, от гр. Пловдив представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност. Изтъква, че след като пенсионните и здравни вноски се дължат по силата на закона, неотносим към отговорността на задълженото лице е факта, че лицето, оформяло счетоводно дейността му като едноличен търговец, не е внасяло процесните осигурителни вноски при подаване на информацията към НОИ. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон са неоснователни. С решение № 6059/10.05.2010 г. по адм. дело № 13041/2009 г. Върховният административен съд е отменил решение № 1083/29.07.2009 г. по адм. дело № 2269/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дал е указания по прилагането на материалния закон във връзка с изчисляване сроковете досежно задълженията, погасени по давност. С решение № 1039/16.07.2010 г. по адм. дело № 939/2010 г. Административен съд - Пловдив е отменил ревизионен акт № 160800937/05.09.2008 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 766/31.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която за ЕТ "Д-р Снежанка Илиева - АИПППДМ" - Снежанка Михайлова Илиева, от гр. Пловдив за периода октомври 2000 г. - ноември 2002 г. включително са установени задължения: 1.) за помесечни осигурителни вноски за фонд "ДОО" в размер на 1434,48 лева и лихва в размер на 1899,15 лева; 2.) за помесечни осигурителни вноски за фонд "Здравно осигуряване" в размер на 261,95 лева и лихва в размер на 169,49 лева. Отхвърлил е оспорването по жалба на ЕТ "Д-р Снежанка Илиева - АИПППДМ" - Снежанка Михайлова Илиева, от гр. Пловдив срещу ревизионен акт № 160800937/05.09.2008 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 766/31.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в останалата му част. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в отменената му част ревизионният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила досежно задълженията за осигурителни и здравноосигурителни вноски за периода октомври 2000 г. - ноември 2002 г., тъй като е преклудирана възможността за установяването им съгласно чл. 109 ДОПК. Приел е и погасяването им по давност съгласно чл. 115, ал. 1 КСО. В останалата му част като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона ревизионният акт е потвърден като законосъобразен. По делото е установено, че с ревизионен акт № 160800937/05.09.2008 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 766/31.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП са установени задължения за задължителни осигурителни вноски на ЕТ "Д-р Снежанка Илиева - АИПППДМ" - Снежанка Михайлова Илиева, от гр. Пловдив както следва: 1.) за държавно обществено осигуряване за периода 01.10.2000 г. - 31.10.2007 г. - 5311,74 лева и лихви 4858,02 лева; 2.) за здравно осигуряване за периода 01.10.2000 г. - 31.10.2007 г. - 1112,00 лева и лихви 481,32 лева; 3.) за фонд ДЗПО - УПФ за периода 01.01.2002 г. - 31.10.2007 г. - 38,39 лева и лихви 20,65 лева и 4.) за фонд ГВРС за периода 01.01.2005 г. - 31.10.2007 г. - 2,78 лева и лихви 1,06 лева. Установено е, че д-р Снежанка Илиева е упражнявала трудова дейност по свободна професия от 01.10.2000 г., а от 19.02.2003 г. - като едноличен търговец. Основанието й за социално осигуряване е чл. 4, ал. 3, т. 1, респ. т. 2 КСО, а за здравното осигуряване чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова дейност като свободна професия или едноличен търговец са за сметка на осигурените лица и се дължат върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. С оглед на давностните срокове по чл. 115 КСО и чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) административният съд законосъобразно е изследвал момента, от който те са станали изискуеми. Съгласно чл. 7, ал. 4 КСО за авансовите вноски за сметка на самоосигуряващите се лица това е 10-то число на месеца, следващ този за който се дължат. Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя на основание чл. 9, ал. 6 (ред. 31.12.2001 г.) КСО и чл. 6, ал. 8 КСО, след 1.01.2002 г., и е с оглед годишната данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). За вноските върху окончателния размер на осигурителния доход срокът е 30-дневен от датата на подаване на данъчната декларация за съответната година - чл. 2, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. На основание чл. 115, ал. 1 от КСО (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. 01.01.2002 г.) дължимите невнесени месечни осигурителни вноски, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Този срок следва да се брои съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (в сила до 31.12.2005 г.), смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Предвид цитираната разпоредба на чл. 7, ал. 3 от КСО давностният срок за месечните осигурителни вноски за периода 01.10. - 31.12. 2000 г., които е следвало да бъдат платени през същата година, е започнал да тече на 01.01.2001 г. и е изтекъл на 31.12.2005 г. За периода 01.01.2001 г. до - 30.11.2002 г. за невнесените месечни осигурителни вноски давностният срок за тяхното принудително търсене е изтекъл съответно на 31.12.2006 г. и 31.12.2007 г. До края на 2007 г. ревизионните органи не са предприели действия, спиращи или прекъсващи давността. При тези данни по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 138, т. 3 от ДПК, в сила до 31.12.2005 г. и чл. 168, т. 3 от ДОПК, в сила от 01.01.2006 г., публичните вземания са погасени по давност. Оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалноправните основания за законосъобразност в частта, с която са установени задължения за погасени по давност осигурителни вноски, ведно с прилежащите лихви за забава. Правилно Пловдивският административен съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Законът е регламентирал така установения давностен срок за "публичните вземания", без да прави разграничение за произхода им. Следователно с изтичане на 5-годишния давностен срок в конкретния случай са погасени по давност дължимите вземания и лихви върху тях за периода 01.10.2000 г. - 30.11.2002 г., по закъснели вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Законосъобразно за останалия период по акта за начет съдът е приел, че след като пенсионните и здравни вноски се дължат по силата на закона, неотносим към отговорността на задълженото лице е факта, че неговият счетоводител, оформял дейността му като самоосигуряващо се лице, не е внасял процесните осигурителни вноски при подаване на информацията към НОИ. Разноските са присъдени съобразно доказателства по делото и изхода по спора, отчитайки наличния материален интерес по оспорването. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение