Решение № 4188 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2018 г.

Решение № 4188 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" моли да бъде отменено като неправилно решение № 306/13.02.2018 г. по адм. д. № 178/2018 г. на АС - П. в частта, с която е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 90/08.11.2017 г. за определяне такса за водовземане за 2010 г. по разрешително за водовземане № 301732/15.12.2006 г. в размер от 4396 лв с 3076, 72 лв лихви, по разрешително за водовземане на подземни води № 31510200/11.11.2009 г. в размер 2590 лв с 1812, 72 лв лихви, по разрешително за водовземане от подземни води № 31510251/06.10.2010 г. в размер 1674 лв с 1171, 62 лв лихви и в частта за разноските. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. С касационната жалба представя писмо изх. № ПО-02-164/17.08.2012 г., писмо вх. № ПО-02-53/28.03.2012 г., писмо изх. № ПО-02-53/08.03.2012 г., писмо изх. № КД-05-1724/27.07.2011 г., обратна разписка за връчване на писмо изх. № КД-05-1724/27.07.2011 г., протокол от 07.12.2010 г. Моли жалбата да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба "Водоснабдяване и канализация" ЕООД в писмен отговор, молба и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил АУПДВ № 90/08.11.2017 г. в частта, с която на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД е определена такса за водовземане за 2010 г. по разрешително за водовземане № 301732/15.12.2006 г. в размер от 4396 лв с 3076, 72 лв лихви, по разрешително за водовземане на подземни води № 31510200/11.11.2009 г. в размер 2590 лв с 1812, 72 лв лихви, по разрешително за водовземане от подземни води № 31510251/06.10.2010 г. в размер 1674 лв с 1171, 62 лв лихви, като жалбата против АУПДВ в частта за определени такси за водовземане с лихви по същите разрешителни за 2011 г. е отхвърлена. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и обосновано е приел, че с АУПДВ са определени задължения за такси за водовземане по трите разрешителни за 2010 г. с лихви, които са погасени по давност. Правилен е изводът на съда, че задълженията за такси за 2010 г. е следвало да бъдат платени до 31.01.2011 г. и на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за тях започва да тече от 1.01.2012 г. Правилен е изводът на съда, че изпратените покани за доброволно плащане с писма от 27.07.2011 г., 8.03.2012 г. и 17.08.2012 г. не прекъсват давността предвид мотивите в т. 10 на тълк. р. № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което Върховния касационен съд приема, че поканата за доброволно изпълнение не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността по чл. 116, б. "в" от ЗЗД. Законосъобразен е изводът на съда, че на 31.12.2016 г. изтича давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за публичното вземане за такси за водовземане с лихви за 2010 г. По чл. 25, ал. 3 от АПК датата на започване на административното производство по инициатива на компетентния орган, е датата на извършване на първото действие по него. В случая с констативни протоколи от 21.08.2017 г. на служители на касатора са установени дължимите такси за водовземане за 2010 г. като след тях е изпратена покана за доброволно изпълнение от 12.10.2017 г., в която е посочено, че ако определените такси не бъдат платени доброволно ще бъде открито производство по издаване на акт за установяване на публичните държавни вземания. Предвид така оформената покана и факта, че са съставени констативни протоколи за таксите на 21.08.2017 г. доводът на касатора, че с обсъдените писма 27.07.2011 г., 8.03.2012 г. и 17.08.2012 г., представляващи покани за доброволно плащане, е спряна давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е неоснователен. Административното производство е започнало предвид чл. 25, ал. 3 от АПК със съставянето на констативните протоколи, за които дружеството е уведомено с поканата за доброволно плащане от 12.10.2017 г. – след погасяване на задълженията за 2010 г. по давност, както правилно е приел административния съд. Следваше в диспозитива на решението съдът да посочи, че АУПДВ се отменя в частта за 2010 г. поради погасяване на задълженията по давност, предвид възможността по чл. 170, ал. 3 от ДОПК за извършване на прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно за 1000 лв, предвид регистрацията по ЗДДС на дружеството, което може да ползва право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,