Решение № 1998 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2476/2018 г.

Решение № 1998 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2476/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Пачеджиев от [населено място], [област], подадена чрез пълномощник, против решение № 1992 от 11.12.2017 г. по адм. д. № 606/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил жалбата на Пачеджиев срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0266-000141/24.04.2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Благоевград, РУ - Гоце Делчев. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил твърденията му за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган. Алтернативно поддържа становище, че съдът не е обсъдил и възраженията му за липса на мотиви в оспорения акт. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на група към ОД на МВР – Благоевград, РУ – Гоце Делчев, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че изложените в АУАН № Г32889/24.04.2017 г. фактически констатации не са опровергани в хода на производството. С акта е констатирано, че на 24.04.2017 г. в гр. Гоце Делчев Б. Пачеджиев е управлявал собствения си лек автомобил марка "Ауди", модел А4, с рег. № [рег. № на МПС] след употреба на наркотични вещества, установена с еднократен тест DRAGER, който е отчел положителен резултат за марихуана и амфетамин, като пробата е била показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване. Тези констатации са отразени и в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 24.04.2017 г. Въз основа на тях началникът на група към ОД на МВР - Благоевград, РУ - Гоце Делчев е издал заповед № 17-0266-000141/24.04.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на конкретната принудителна мярка "управление на МПС след употреба на наркотични вещества". Съдът е обосновал извод, че приложената мярка има превантивен характер - да се осуети възможността за извършване на други нарушения и същата не представлява административно наказание. Срокът й е съобразен с конкретната тежест на деянието и неговата обществена опасност. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Касационният съдебен състав не споделя изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Актът е издаден от началника на група към ОД на МВР - Благоевград, РУ - Гоце Делчев. Пред първоинстанционния съд е представена заповед № 244 з-179/26.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград, с която същият е оправомощил и началниците на сектор/ група "Охранителна полиция" в РУ на МВР да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5 б"а" и 6 от Закона за движение по пътищата. По делото е представена и заповед № 244 з-1103/10.05.2017 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград, с която той е оправомощил длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2 а, 4, 5, б. "а" и 6 ЗДвП. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 24.04.2017 г. Въз основа на така установените факти и след анализ на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП настоящият съдебен състав приема, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, предвид представената заповед № 244 з-179/26.01.2015 г. Според посочената разпоредба, ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5 б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая органът, издал оспорената заповед, е некомпетентен по материя, тъй като се явява длъжностно лице, което не е изрично оправомощено от ръководителя на службата по контрол. В представената по делото заповед № 244 з-179/26.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград липсва оправомощаване за издаване на мотивирани заповеди при хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Представената пред съда заповед № 244 з-1103, в която съответните длъжностни лица са оправомощени да прилагат ПАМ и по чл. 171, т. 2а ЗДвП от 10.05.2017 г., т. е. след издаване на оспорения административен акт. Към 24.04.2017 г. началникът на група при ОД на МВР - Благоевград, РУ-Гоце Делчев не е компетентен да издава индивидуален административен акт с този предмет. Избраният от директора на областната дирекция начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да бъдат прилагани от началник група, изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Без изрично в писмен акт да е посочена и мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП към датата на издаване на оспорената заповед началникът на група при ОД на МВР - Благоевград няма правомощието да я прилага. Действително, за придобиване на компетентност по делегация трябва да бъде предвидена възможност за делегиране на правомощия по закон. Но за това е необходимо да има нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая, към датата на издаване на оспорената заповед няма акт, който да делегира на издателя на заповедта правомощието да прилага принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Поради това заповед № 17-0266-000141/24.04.2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Благоевград, РУ - Гоце Делчев е нищожна, тъй като некомпетентността по материя е тежък порок, който води до нижощност на акта. Съдът, като не е установил този порок на оспорената заповед, е постановил неправилно съдебно решение. При липса на валиден административен акт проверката за законосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК е безпредметна / в този см. решение по адм. д. № 9062/2017 г. на VII отделение на ВАС; решение по адм. д. № 7148/2017 г. на VII отделение на ВАС; решение по адм. д. № 7604/2017 г. на VII отделение на ВАС и др. /. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него, по същество, бъде постановено друго, с което заповед № 17-0266-000141/24.04.2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Благоевград, РУ - Гоце Делчев бъде обявена за нищожна. С оглед изхода на правния спор основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Предвид представените по делото договори за правна защита и съдействие пред първоинстанционния съд /стр. 15 и в настоящото производство /стр. 15/, в които е отразено, че касаторът е заплатил в брой адвокатски възнаграждения в размер общо на 800 лв., както и платените държавни такси от 15 лв., в полза на Б. Пачеджиев следва да се присъдат разноски в общ размер на 815 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд