Решение № 2389 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2017 г.

Решение № 2389 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Спасовска, Х. Спасовска, И. Спасовски, С. Лазарова, А. Лазаров, Н. Лазарова, М. Маринова, Ц. Цветков и Н. Спасовска, насочена срещу Решение от 14.03.2005 г. по адм. дело № 1551/2002 г. по описа на Софийски градски съд. (СГС). Изложени са съображения, че решението противоречи на закона, като изразява несъгласие с изводите на съда, които са основани на заключението на вещото лице. Намират решението за постановено при съществени процесуални нарушения, като постановено при несъобразяване с доказателствата по делото. Искат отмяна на решението. По делото е постъпила и касационна жалба на Ц. Цветков срещу решение по адм. дело № 1551/2002 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени аргументи, че делото противоречи на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения. По делото е постъпило възражение от И. Димитрова- наследник на З. Перниклийски, с което счита, че решение по адм. дело № 1551/2002 г. на СГС е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Касационните жалбоподатели Ц. Спасовска, Х. Спасовска, И. Спасовски, С. Лазарова, А. Лазаров, Н. Лазарова, М. Маринова, Ц. Цветков, в съдебно заседание чрез адв. Георгиева моли за отмяна на решението на СГС, с което е потвърдено отчуждаването на процесния имот. Считат, че решението е необосновано, противоречи на административните разпоредби, свързани със случая с регламентирането на собствеността във връзка с нейното възстановяване. Претендират и разноски. Касационният жалбоподател Н. Спасовска, в съдебно заседание, чрез адв. Трандев моли за отмяна на решението на СГС и обжалвания отказ на кмета и да се присъдят разноските по делото. Подробни доводи са развити в представеното писмено становище от 5.11.2019 г. Ответникът Кмет на Столична община, в съдебно заседание чрез гл. юрк. Лазова моли за отхвърляне на касационните жалби, като неоснователни и недоказани. Според него в настоящия случай разпоредбите на ЗУТ не намират приложение извън § 9, който препраща към разпоредбите на ЗТСУ и Закона за собствеността. Иска да се остави в сила решението на СГС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че законосъобразно кметът на общината е отказал отмяна на отчуждаването. Анализира, че при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Ц. Спасовска с адрес: [населено място], [адрес], М. Павлова, М. Дюлгерова, Т. Вълчева, П. Нинков, Л. Саръиванов, Е. Василева, Н. Хайверова, П. Царски, Д. Царски, Ц. Захариева, С. Манов С. Лазарова, Д. Георгиева, Х. Перниклийски, И. Николова, А. Лазаров, Н. Лазарова, А. Янков, Р. Баксанова, П. Вълчев, А. Вълчева, Е. Георгиев, Ц. Цветков, Х. Владимиров, Н. Христова, М. Маринова, Й. Бузов, Д. Петева, Х. Спасовска, И. Спасовски, В. Василев, И. Василев, Р. Григорова, О. Андонов, всичките от [населено място] срещу Заповед № рд-54-222 от 8.11.1995 г. на Кмета на Столична община, като неоснователна. Решаващият съд е извършил анализ на приетите в процеса писмени доказателства и е установил по категоричен начин, че 58/64 идеални части от имот пл. сн. № 17, бивш парцел IX-16 от кв. 430 по плана на гр. София, целият с площ от 917 кв. м. са отчуждени на основание одобрения със Заповед № 73 от 28.02.1979 г. регулационен план на местност "Центъра- НДК", като мероприятието за което този имот е отредено е "Обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване". Намерил е, че в конкретния случай са изпълнени предвижданията, относно процесния имот по плана от 1979 г. Съдът е приел, че в настоящия случай отчуждения недвижим имот е обособен в междублоково пространство. С оглед събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е счел, че отчуждителното мероприятие е реализирано. Посочил е, че е било изпълнено мероприятието досежно "Комплексно обществено обслужване". С оглед на изложеното, СГС обосновал извод, че атакуваната заповед № РД-54-222 от 8.11.1995 г. на Кмета на Столична Община е законосъобразен административен акт, защото е постановена при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка, жалбата е била отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното решение не е налице нарушение на процесуалните правила, както се твърди в касационната жалба. Необсъждането на всички възражения, развити от жалбоподателя не води до неправилност на решението. В съдебния акт задължително се обсъждат възраженията, които обосновават незаконосъобразност на адм. акт по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 1- 5 АПК. Не е задължително съдът да разглежда доводите извън процесното правоотношение или тези, които не са свързани с предмета на спора. Процесният имот е бил отчужден по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, за "Обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване". С оспорената пред съда заповед, от кмета на Столична община е отказано да бъде отменено отчуждаването на процесния имот с планоснимачен номер 17 от квартал 430 по плана на гр. София, тъй като мероприятието, за което е отчужден имота, е било реализирано. Правилен и обоснован е изводът на СГС, че в административното производство са спазени процесуалните правила при издаване на обжалваната заповед. Същата е мотивирана и издадена в изискуемата форма за нейната валидност, при съобразяване изцяло с материалните разпоредби и целта на закона. Несъстоятелни са доводите на касаторите за незаконосъобразност на съдебното решение във връзка с това, че липсата на реализирано мероприятие сочи за неправилност на адм. акт. Производството по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти действително има за цел да определи и обезщети тези правоимащи, на които собствеността не може да бъде възстановена реално, защото са станали публична собственост на държавата и общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Според данните по делото и заключението на назначената и приетата съдебна експертиза отчужденият недвижим имот е обособен в междублоково пространство, като е изпълнено мероприятието за "Комплексно обществено обслужване", като цялата площ от имота е използвана за обособяване на междублоково пространство и други елементи от кварталната структура. Била е прокарана нова електрическа инсталация, създадена е била тротоарна настилка и тревни площи, като са били засадени многогодишни дървета. Отчужденият имот, като незастроен, попада в приложното поле на чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ и други закони, като не се установява към момента на влизане на закона в сила – т. е. към 1992 г. отчуждителното мероприятие да не е било реализирано. Поради това, законосъобразно кметът на общината е отказал отмяна на отчуждаването. В Решение № 11124 от 13.12.2005 г. на ВАС по адм. дело № 10002/2004 г., III отд., е прието, че съгласно чл. 22, ал. 2 ЗУТ площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, при предвидения комплексен начин на застрояване е недопустимо обособяването на дворове и парцели от незастроените площи, тъй като те са част от комплексното мероприятие. При това положение междублоковото пространство с реализирано озеленяване, както и пешеходни пътеки и линейна инфраструктура не може да се счита за незастроен имот, поради което е неприложима хипотезата на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, с които се оспорват констатациите от заключението по назначената СТЕ. Видно от протокола на съдебното заседание, заключението е било прието без възражения на страните по делото (лист 248). Съгласно чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.); и чл. 195, ал. 1 ГПК експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито съдът няма. Съдът преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството и когато не е съгласен с него се мотивира в акта си – арг. от чл. 157, ал. 3, чл. 188 ГПК (отм.); и чл. 202 ГПК. Точно и в съответствие с посочените процесуални правила СГС е интерпретирал депозираното по делото заключение на вещото лице. Заключението на вещото лице е възприето от решаващия съд при условията чл. 157, ал. 3 (отм.); , чл. 202 ГПК, във вр. с чл. 45 ЗАП (отм.); , чл. 144 АПК, т. е. съобразявайки го с останалите доказателства по делото и посочвайки защо възприема същото като обективно и компетентно. В този смисъл, позовавайки се на заключението на експерта по съдебно-техническата експертиза, за изграждане на извод за законосъобразност на оспорената заповед, СГС не е допуснал съществено процесуално нарушение, каквито оплаквания са поддържат в касационната жалба. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта е изграден и въз основа на други събрани по делото доказателства. Пред касационната инстанция не са представени писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК, които да променят тези изводи. Съдът, като е преценил процесната заповед на общината за законосъобразна е постановил решението си в съответствие на приложимия закон. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. С оглед на посоченото и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,