Решение № 13447 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2012 г.

Решение № 13447 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 и 5 от АПК, образувано по искане за отмяна на Марийка Куленска от гр. Пазарджик на влязло в сила решение № 426/28.10.2010 г. по адм. д. 538/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. В искането за отмяна се излагат доводи по същество, без да се сочат конкретни фактически основания по т. 1 и 2 на чл. 239 АПК, като не се представят и доказателства във връзка с основанието по т. 1. Ответникът - началник на РДНСК - Южен централен район, чрез процесуалният си представител юрк. Михайлов, оспорва искането и счита, че следва да се отхвърли като неоснователно. Останалите ответници - физически лица не вземат становище по искането. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени данните по делото, намира молбата за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: С решение № 426/28.12.2010 г. по адм. д. 538/2010 г. на Административен съд - Пазарджик е отхвърлена жалбата на Марийка Куленска против заповед № ДК-02-Пз-26/2.07.2010 г. на началник сектор Пазарджик при РДНСК - ЮЦР. Решението е обжалвано от Куленска с касационна жалба, която е оставена без разглеждане с Разпореждане от 7.01.2011 г. на Председателя на II отд. при ВАС, поради невнасяне в срок на държавна такса. Това разпореждане е оставено в сила с Определение № 7717/2.06.2011 г. на петчленен състав на II колегия на ВАС, което е окончателно и решението по адм. д. 538/2010 г. на Административен съд - Пазарджик е влязло в сила на 2.06.2011 г. Доводите за незаконосъобразност на решението, визирани в оставената без разглеждане касационна жалба са възпроизведени в искането за отмяна с посочване на основанията на т. 1 и 5, чл. 239 АПК. С оглед на изложеното искането за отмяна се явява неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав - 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, независимо, че конкретни нарушения не се сочат от молителката. Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания по адм. д. 538/2010 г. на Административен съд - Пазарджик, настоящата молителка е инициирала съдебното производство като жалбоподател, призовавана е редовно и е участвала надлежно в производството, а оставянето на касационната й жалба без разглеждане не съставлява нарушение на правото й на защита. Разпореждането е било обжалвано с частна жалба и е проведен контрол за неговата законосъобразност. Второто основание за отмяна по т. 1, чл. 239 АПК не се основава на никакви нови доказателства - такива не само, че не се сочат, а не се и представят с искането за отмяна. Съгласно чл. 239, т 1 АПК, съдебния акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Тъй като няма данни за нови обстоятелства и доказателства от описания по-горе вид, искането се явява неоснователно и на това основание. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 и 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав