Решение № 7170 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2014 г.

ВАСIII отделение07.06.2017 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2502 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 5530/2013 г. от Административен съд С.-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Г. и Д. Д. С. иск срещу Министерския съвет на Р. Б., с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който претендират присъждане на сума в размер на 4 271.70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди; 633.06 лв. - лихви за забава и 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от прилагане на текста на чл. 26, ал. 6 от Правилника за издаване на български лични документи (Приет с ПМС № 13/08.02.2010 г.), отменен, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7170 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Демирев, в качеството му на процесуален представител на Министерския съвет на Р. Б., срещу Решение № 2502 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 5530/2013 г. от Административен съд С.-град (АССГ) с доводи за неправилност поради нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответната страна - С. В. Г. и Д. Д. С., чрез пълномощниците си адв. Попчев и адв. Ганев, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Молят решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 и чл. 219 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. В. Г. и Д. Д. С., чрез пълномощника им адв. Ганев, срещу Министерския съвет на Р. Б., с която, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) претендират заплащане на сума в размер на 4 271.70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, 633.06 лв. - лихви за забава и 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от прилагане на текста на чл. 26, ал. 6 от Правилника за издаване на български лични документи (Приет с ПМС № 13/08.02.2010 г.), отменен, като незаконосъобразен, с влязло в сила Решение № 12757 от 16.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5983/2012 г. от тричленен състав на ВАС, шесто отделение, оставено в сила с Решение № 3543 от 13.03.2013 г., постановено по адм. дело № 429/2013 г. от петчленен състав на ВАС. Причинените вреди основават на необходимостта да предприемат пътуване от гр. Т., Япония до България, за да се снабдят с личен документ на роденото на 30.08.2011 г. дете - А., за което са заплатили 284 780 японски йени; изживели са притеснения, неудобства, емоционален стрес, напрежение и тревоги, дължащи се на отказа на Консулската служба на РБ в Япония да приеме заявление за издаване на паспорт на сина им. С обжалваното решение съдът е уважил претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 4 271.70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.03.2013 г. до 04.06.2013 г., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 04.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за присъждане на лихва върху главницата в периода от 26.12.2011 г. до 13.03.2013 г. Съдът е уважил претенцията на С. Г. и тази на Д. С. за присъждане на неимуществени вреди в размер съответно на 1 000 лева - за първия и 500 лв. за втората, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 04.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлил. Присъдени са и разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди. Искът е основателен и доказан в пълен размер на претендираната имуществена вреда, а досежно неимуществените вреди - съдът се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД, както и на чл. 86 от същия закон по отношение на акцесорния иск. Съдебното решение е валидно, допустимо и неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен, като незаконосъобразен, подзаконов нормативен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. постановено по Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Следователно, наличието на отменен (нормативен) акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая не води до основателност на предявения иск за причинени имуществени вреди - обратно на приетото в обжалваното решение. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК този акт, като подзаконов нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Или за периода от приемането му до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, се счита за законосъобразен, поради което поражда валидни правни последици, съответно липсва един от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата. Законосъобразният акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Отделно от това съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди вече възникналите обществени отношения. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт, не е доказано ответникът да е наложил прилагане на отменените разпоредби по отношение на ищците. Актът е бил отменен и не поражда задължение за изпълнение за никого. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение - неправилно, поради което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество като се отхвърли изцяло ищцовата претенция, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

3