Решение № 6735 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на П. Николов от гр. Варна, против Решение 1626/07.12.2021 г., постановено по адм. дело 2819, по описа за 2020 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 18-10051/21.10.2020 г. на Началника на СГККВарна, с която, по заявление на Ж. Николов от гр. Варна, на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/за намиращите се в ПИ 10135.1026.129 сгради, чрез нанасяне на нови обекти, промяна в границите на съществуващите обекти в КККР на гр. Варна, заличаване на обекти от КККР и промени в данните за собственост и собственици за ПИ 10135.1026.129. С решение 1750/30.12.2021г. е допусната поправка на ОФГ в оспореното решение, в частта му за разноските. Излагат се доводи за необоснованост, противоречивост и неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя и процесуалните правила. Претендира се отмяната му, с уважаване на жалбата. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началника на СГКК Варна, не изпраща представител, не е изразил становище по жалбата. Ответникът Ж. Николов, редовно призован, не се явява и не се представлява, от адв. Николова е постъпил писмен отговор, със съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК и срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови горепосочения правен резултат, решаващият състав на АС-Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР, в съответствие с процесуалния закон и приложимите материалноправни норми. Решението е допустимо, валидно и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Обсъдени са доказателствата, въз основа на тях са установени релевантните за спора факти и обстоятелства и са изведени обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е кредитирал изводите на вещото лице по СТЕ, изготвена след оглед на място и геодезическо заснемане, онагледени в ясни цветни приложения, за да приеме наличие на грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР в КК при отразяването на намиращите се в ПИ сгради и установените промени в КР. Несъстоятелен е доводът за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил фактите и приложимия материален закон, като правилно е заключил, че в случая е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, изразяваща се в несъответствия в очертанията сградите в ПИ 1035.1026.129 по кадастралната карта на гр. Варна спрямо действителното им състояние, които са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая - към 2008 г., включително и след съпоставяне с графичните данни от КК от 1983 г. Изводите на съда се подкрепят от приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза и извадките от действащия и предходни КК. Несъстоятелен е доводът за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил фактите и приложимия материален закон, като правилно е заключил, че в случая е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, изразяваща се в несъответствия в очертанията на сградите в ПИ 1035.1026.129 по КК на гр. Варна, спрямо действителното им състояние, които са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая - към 2008 г., включително и след съпоставяне с графичните данни от КК от 1983 г. Изводите на съда се подкрепят от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза и извадките от действащия и предходни КК. Въпросът дали разликата в координатите на точка е по-малка от допустимата грешка е правен и е изяснен по делото от фактическа страна, включително с опора в уточнение към съдебно-техническата експертиза /л.194 по делото/. Неоснователно е оплакването за допуснато от органа съществено нарушение, поради неуведомяването на жалбоподателя за започването на административното производство същият е упражнил в срок правото си на жалба, ангажирал е адвокат и е имал възможност в съдебното производство да сочи доказателства, установяващи правата му, поради това допуснатото нарушение на административно-производствените правила правилно е преценено като несъществено. Неоснователно е и оплакването за извършено от съда нарушение на производствените правила по чл. 139 от АПК, поради даване ход на делото в о. с. З. на 26.11.2021 г. Съдът отлага делото ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Доказателства за неотстранимо препятствие пред страната не са ангажирани, поради което не са били налице основания за отлагане на делото. Несвоевременно, едва с касационната жалба, е направено искане за събиране на доказателства, че жалбоподателят трайно живее извън страната, а от съдържанието на представения болничен лист за временна неработоспособност /за времето от 26.11.2021 г. до 30.11.2021 г./ на адв. Дякова, е определен режим на лечение "домашен-амбулаторен", при който режим, според разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, за да се приеме за основателно отсъствие от явяване пред органите на съдебната власт, е необходимо представянето на медицинско удостоверение по определен образец. Такова удостоверение по делото липсва, а и не се твърди, че въобще е издавано. И на последно място - с решение от 30.12.2021 г. е поправена очевидна фактическа грешка в Решение 1626/07.12.2021 г. в частта за разноските, като вместо записаното ..в размер от 1450 лв., следва да се чете в размер от 150 лв., поради което и в тази част касационната жалба е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,