Решение № 11359 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров против решение 66 от 16.04.2021 г., постановено от Административен съд - Шумен по адм.дело 368/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на Димитров против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015 с изх. 02-270-6500/2913#6 от 17.08.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/, с което е отказано финансово подпомагане в размер на 9760,85 лева и Димитров е осъден да заплати на ДФЗ направените разноски по делото в размер на 700 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано страновище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Шумен е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015 г. с изх. 02-270-6500/2913#6 от 17.08.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което оспорващият е уведомен, че по подадено от него заявление с УИН 27/040615/79182 от 08.06.2015 г. за подпомагане за кампания 2015 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за 2014-2020г., се отказва финансово подпомагане. Като фактическо основание за формиране на обективирания в Уведомителното писмо отказ за подпомагане е посочено, че земеделският стопанин е декларирал, че парцели с 39133-50-1-4, 39133-50-1-5 и 39133-50-1-6 в землището на с. Кочово и парцели с 58222-173-1-2 и 58222-173-1-2 в землището на гр. Велики Преслав, за които е поискал подпомагане по мярка 11 "Биологично растениевъдство" за орехови насаждения, са в състояние "Биологично растениевъдство" с код БР 12, а контролиращото лице е подало информация по реда на чл. 49 от Наредба 4/25.02.2015 г., че въпросните парцели са в "Биологично растениевъдство в преход" с код БРП 3. Като правно основание за издаване на акта са посочени разпоредбите на чл. 30 и чл. 37 от ЗПЗП, чл. 49 от Наредба 4/25.02.2015 г. и Приложение III от Методика за намаляване или отказване на плащания по мярка 11. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че описаните фактически основания в обжалвания административен акт кореспондират с посочените правни такива, доколкото в Раздел III. 1 "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление от мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., "Направление "Биологично растениевъдство", Базови изисквания, изрично е посочено, че ДФЗ-Разплащателна агенция може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел (бенефициерът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице върне информация, че е биологичен или в обратния случай). Цитираната Методика е издадена в изпълнение на чл. 13 от Наредба 4 от 15.02.2015 г., като същата дословно възпроизвежда разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от същата наредба, която, в редакцията й към датата на подаване на заявлението за кампания 2015 г. и към датата на издаване на оспорваното Уведомително писмо, сочи, че финансова помощ за годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато кандидатът отбележи грешен код срещу даден парцел, пчелно семейство или животно в заявлението по чл. 6, ал. 2. В настоящия случай е налице несъответствие между декларираното от земеделския стопанин състояние на парцелите с код БР 12 и вписаните от контролиращото лице такива с код БРП 3. Същевременно ДФ Земеделие не е уведомяван нито от земеделския производител, нито от контролиращото лице за допусната очевидна грешка в подадената информация относно процесните парцели и посочените за тях различни кодове за провеждане на процедура по поправката й преди издаване на процесното УП. С приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза се потвърждават изложените в УП фактически констатации и отбелязания от кандидата грешен код на биологичната дейност по приложение 1 в заявлението, водещо до отказ за предоставяне на финансова помощ, предвид и Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие приета на основание чл. 13 от Наредба 4/24.02.2015 година. При тези данни по делото административният съд, като е преценил оспореното УП за законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него е постановил съдебно решение, което е съобразено с материалноправните и процесуалните разпоредби. Пред касационната инстанция не се представиха нови доказателства от касатора, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното, касационната жалба на Д. Димитров се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на Държавен фонд "Земеделие", в чиято структура е издателят на обжалвания акт, следва да се присъдят разноски в размер 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение