Решение № 621 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2008 г.

Решение № 621 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по две касационни жалби срещу решение от 28.01.08 г. по гр.д. № 597/07 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата на Т. А. И. от гр. Х. е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), както и за необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че не били налице условията на закона за възлагане на процесното жилище в дял на съделителката З, която се разпоредила с друг свой жилищен имот след смъртта на общия наследодател А. Н. бил изводът, че не е установено ползването на другия делбен имот - УПИ ХХIV-391 само от съделителката З, поради което неправилно е била отхвърлена претенцията на жалбоподателката за сумата от 965 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на имота, както и 212 лв. мораторна лихва върху това вземане. З. Н. А. от гр. Х. обжалва въззивното решение само в частта, с която е било потвърдено решението на районния съд по чл. 286 от ГПК (отм.), с което тя е била осъдена да заплати на Т. А. И. сумата от 4 692 лв. - обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползването на допуснатия до делба апартамент; 1300 лв. - обезщетение за забава по отношение на горното вземане, както и в частта, с която е била осъдена да запрати на Т. А. И. и на С. А. М. следните суми - по 2370 лв. - паричната равностойност на дяловете на тези съделителки от съсобствени движими вещи. Оплакванията са за неправилно преценени от съда доказателства. Ответницата в производството С. М. оспорва жалбата на З. А. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационните жалби срещу въззивното решение по чл. 286 от ГПК /отм./ са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Съображенията за това са следните: Предмет на решението по чл. 286 от ГПК /отм./ са претенции по сметки, както следва: от Т. А. И. - за сумите 4692 лв. - обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползването от З. Н. А. на целия апартамент, допуснат до делба, през периода 21.01.2002 г. - 17.10.06 г.; 3414 лв. - обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползването от З. Н. на допуснатото до делба дворно място през същия период от време; 1300 лв. и 1035 лв. - съответни обезщетения за забава върху горните две вземания, както и 4200 лв. - 1/3 от стойността на останалите в наследство движими вещи, с които З. Н. се е разпоредила. С. А. М. е предявила претенции по сметки само за сумата от 4200 лв. - равностойност на движими вещи и 58,30 лв. - припадащата се на З. Н. част от платени от молителката данъци и такси за процесните имоти. Всичкипретенции са за суми под 5000 лв. и съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване. В частта, с която въззивният съд е оставил в сила решение № 256 от 12.06.2007 г. по гр.д. № 64/2006 г. на Хасковския районен съд по извършване на делбата, касационната жалба на Т. А. И. е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните: До делба са допуснати два недвижими имота - апартамент № 6, находящ се в гр. Х., ул. "Д" № 27, ет. 2 и дворно място в гр. Х., съставляващо УПИ ХХIV-391 в кв.10, между съделителките Т. А. И., С. А. М. и З. Н. А., при равни квоти - по 1/3 ид.част. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което апартаментът е възложен в дял на преживялата съпруга З по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), а дворното място е изнесено на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.). По отношение на апартамента е прието, че само З. А. отговаря на изискванията на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) за възлагането му и само тя има подадена в срок възлагателна претенция. Обстоятелството, че след смъртта на общия наследодател се е разпоредила със собственото си жилище в полза на своите деца, като е запазила правото на ползване върху него, не препятства възлагането на процесния апартамент в неин дял, предвид приетото в т. 7 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Дворното място е изнесено на публична продан, тъй като в случая тя се явява единственият способ за извършване на делбата. Съдът е отказал да извърши разпределение на имотите по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), като постави апартамента в общ дял на Т. И. и С. М., а дворното място - в дял на З. А., тъй като този способ за ликвидилане на съсобствеността е неприложим при наличие на възлагателна претенция, която се явява основателна. Решението е правилно. Неоснователно е основното възражение в жалбата на Т. И., че съделителката З е злоупотребила с правата си, като е заявила възлагателна претенция, след като преди това се е разпоредила със собственото си жилище. Въззивният съд е разгледал това възражение и е съобразил разясненията, дадени в т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС по този въпрос. След като единствено З. А. отговаря на изискването на чл. 288, ал. 3 от ГПК за възлагане на делбения апартамент и след като само тя е заявила искане за възлагането му, предхождащата прехвърлителна сделка по отношение на собственото и жилище е без значение за спора и не може да се приеме като злоупотреба с права. Тълкувателното решение има задължителен характер, съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ и не може да се приеме, че даденото с него тълкуване на закона е спорно, както се поддържа в касационната жалба. Неоснователно е и другото възражение - че З. А. не е отговаряла на изискванията на закона за възлагане на жилищния имот, след като е е запазила правото си на ползване върху собственотоси жилище, което е прехвърлила на своя син. Изискването на закона следва да се разбира в смисъл, че съделителят с възлагателна претенция не следва да притежава собственост върху друго жилище. Правото на ползване върху друг жилищен имот не е пречка да се упражни правото да се иска възлагане на делбеното жилище по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на I ГО,