Решение № 14702 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2012 г.

Решение № 14702 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Контролно-заваръчни устройства" АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Антони Николаев Николов, против решение № 1078/21.04.12 г. по адм. д. № 3132/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Представя писмена защита, претендира присъждане на разноски. Ответникът, Началник РДНСК Североизточен район, представляван от ст. юрк. Апостолова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба частично основателна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-180/09.08.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на, "Контролно заваръчни устройства" ЕАД-София", да премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Заведение за хранене и развлечения "Корсари", находящ се в гр. Варна, КК "Чайка", местност "Кабакум", плаж "Кабакум-север". С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. След преценка на доказателствата съдът е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен без строителни книжа. Въз основа на приложеното на л. 78 Удостоверение № 4024/01.12.06 г. за утвърдена категория на обекта е приел, че оспорващият е собственик на строежа, с което е обосновал законосъобразност на административния акт и в частта относно посочения в него адресат. Касационният довод за неправилност на решението, обоснован с твърдяна нищожност на обжалваната заповед е неоснователен, тъй като на л. 85 е приложена Заповед № № РД-13-446/01.11.10 г., с чиято т. 3, началникът на ДНСК-София е предоставил правомощията си по чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи на началниците на РДНСК. Издадена при надлежно предоставени правомощия, заповедта се явява валиден индивидуален административен акт. Неоснователно е и оплакването за материална незаконосъобразност на решението. Безспорно установен е вида на обекта, чиито характеристики го определят като строеж от пета категория, както и обстоятелството, че за него липсват надлежно одобрени строителни книжа. Основателно се поддържа, че касаторът няма качеството на лице в чиято тежест да е задължението за премахване на незаконния строеж. Като е отхвърлил жалбата и в тази й част, съдът е нарушил материалния закон. Установено по делото е, че на оспорващия с Договор от 05.08.99 г. е предоставена концесия върху част от крайбрежната плажна ивица -"Морски плаж "Кабакум-Север" и че към тази дата процесният строеж е бил извършен. Съгласно разпоредбите на Закона за концесиите /ЗК - отм./, както и на сега действащият такъв, обн. ДВ бр. 36/2006 г., концесията представлява предоставено въз основа на дългосрочен писмен договор особено право на ползване върху обекти публична държавна собственост - чл. 2 ЗК /отм./, респ. право на експлоатация върху обект и/или услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на концесионер - чл. 2 ЗК. Като ползувател на предмета на концесията, оспорващият е извън лицата по чл. 225, ал. 6 ЗУТ, за чиято сметка е принудителното премахване на строежа. Последният е не негова собственост, а публична държавна собственост, предвид което като е разпоредил премахването да е за сметка на дружеството, административният орган е нарушил материалния закон. В тази връзка съдът не е отчел качеството на оспорващия и в грубо нарушение на закона е приел удостоверението за категоризация като удостоверителен правото на собственост документ. Следва решението в частта, с която жалбата е отхвърлена изцяло да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта се отмени в частта на разпореждането незаконния строеж да бъде премахнат от оспорващия. В останалата част решението, като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. Претенцията за присъждане на разноски, своевременно заявена във всяка от съдебните инстанции, е частично основателна. Общо касаторът е направил разходи по делото в размер на 1386 лв. / 1361 лв. в първоинстанционното производство и 25 лв. в касационното/. Тази сума, оглед уважената част на оспорването /чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК/, следва да бъде редуцирана до размера от 600 лв. Следва да се отчете своевременно направеното в първата инстанция от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по компенсация на касатора се присъди сумата от 450 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение