Решение № 9824 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2010 г.

Решение № 9824 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на председателя на Общински съвет - Пазарджик срещу решение № 107 от 11.05.2010 г., постановено по преписка № 271/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Общински съвет - Пазарджик е извършил пряка дискриминация по признак сексуална ориентация с приемането на чл. 14 от Наредбата за обществения ред в Община - Пазарджик и са му дадени задължителни предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се неговата отмяна. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Претендират се разноски. Заинтересованите страни Радослав Светославов Стоянов и Добромир Добрев Добрев оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминацията е започнало по сигнал на Радослав Стоянов и Добромир Добрев с оплаквания за дискриминация по признак сексуална ориентация, заложена в чл. 14 от Наредбата за обществения ред в Община - Пазарджик. Наредбата е приета с решение № 211/2009 г. на Общински съвет - Пазарджик. Цитираната разпоредба гласи: "Забранява се публично демонстриране и и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места". Според заинтересованите лица, тази привидно неутрална разпоредба води до непряка дискриминация на хората с нехетеросексуална ориентация. Комисията е провела производство съобразно правомощията си по Раздел Първи, Глава Четвърта от Закона за защита от дискриминация. Запознала се е със становища на отделни членове от органа за местно самоуправление, анализирала е мотивите към проектонаредбата, съобразила е публикации и официално изразени позиции по този въпрос на Общинския съвет. За да постанови оспореното решение, административния орган е заключил, че с цитираната разпоредба е извършена пряка дискриминация по защитим признак сексуална ориентация, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Прието е, че разликата между твърдяната непряка дискриминация и пряката дискриминация е в причината за спорното третиране, като в конкретния случай причината за различното третиране е самият защитен признак и не може да бъде оправдана с изключенията по чл. 7. Решението е взето от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и съобразено с целта на закона. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от защитен признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него. Конкретната разпоредба, изследвана от Комисията, съдържа дискриминационно отношение само спрямо сексуалната ориентация на лицата, които не са хетеросексуални. Както правилно е посочила КЗД, в самото официално становище на Общинския съвет - Пазарджик при приемането на спорния текст от Наредбата за обществения ред се съдържа дискриминационно отношение спрямо лицата с нехетеросексуална ориентация: "...не забранява на никого да изразява своите сексуални ориентации, но не желае това да става на публични места. Сексуалната ориентация е личен избор, дълбоко интимен и всяко парадиране с нея води до нарушаване на права ...". В мотивите на вносителя е посочено, че чрез тази разпоредба се цели защита на правата на гражданите с "нормална сексуална ориентация", като не се допускат демонстрации на гей организации. Тези данни са достатъчни, за да се приеме правнообоснования извод за наличие на пряка дискриминация по защитимия признак сексуална ориентация. С въвеждането на тази забрана се създава враждебна, обидна или застрашителна среда и се накърнява достойнството на лице или кръг от лица с "нестандартна сексуална ориентация". Ирелевантна в случая е законната цел. Забраната по чл. 5 от ЗЗДискр. е абсолютна, което означава, че третиране, накърняващо достойнството на човека и създаващо враждебна среда не може да бъде оправдано дори със законна цел. Недопустимо е с предприетия от органа на местното самоуправление ред да се защитава формирано у членовете му негативно субективно възприятие. В Закона за събранията, митингите и манифестациите е предвиден специален ред, при който за всеки конкретен случай може да бъде осъществяван административен и съдебен контрол на тези публични събирания, вкл. и когато са нарушени права и свободи на други граждани. Това е така във връзка със законовото задължение на съответния орган да предостави на лицата, имащи защитимо твърдение за публична демонстрация, ефективно правно средство за защита. Има ефективни средства за защита правата на гражданите и опазване на обществения ред и жалбоподателят не може да въвежда забрани, противоречащи на антидискриминационните норми. По силата на ЗСММ властите имат възможност да мотивират логично и достатъчно намесата в правото на лицата на свобода на публичното изразяване и събранията. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Но всяка подзаконова нормативна разпоредба, издадена по приложение на принципи и цели на Закона за защита от дискриминация следва да регулира специфичните правоотношения в рамките на целите на закона, като в противен случай му противоречи. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема жалбата за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, на основание чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв., съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд,