Решение № 14486 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2018 г.

ВАСVII отделение29.10.2019 г.докладчик т Павлина Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 928 от 25.04.2018 г. по адм. д. № 32/2018 г. на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 932 от 31.10.2017 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на "Сибиес" ООД е забранено при упражняването на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят, или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат, или към когото са насочени, в нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като не посочва, че при закупуване на стоката теглото на опаковката се измерва и заплаща заедно с количеството на избрания хранителен продукт. Осъжда Комисията за защита на потребителите да заплати на "Сибиес" ООД разноски по делото в размер на 375 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14486 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Сибиес" ООД срещу решение № 928 от 25.04.2018 г. по адм. д. № 32/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 932 от 31.10.2017 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството е забранено при упражняването на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят, или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат, или към когото са насочени, в нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като не посочва /ЗЗП/, че при закупуване на стоката теглото на опаковката се измерва и заплаща заедно с количеството на избрания хранителен продукт. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че по административната преписка се съдържат констатации от проверка, направена в един обект, която касае констатации за включване на тарата на три броя опаковки пластмасови кутийки с общ грамаж от 24 грама, при измерване отчитане теглото на три хранителни продукта с общо тегло 300 грама. В административната процедура е установено наличието на въведени и действащи апарати, отчитащи с ръчно въвеждане теглото на тарата и изваждането й от теглото на хранителните продукти, провеждането на инструктаж на всички служители в съответния обект. Самата формулировка в атакуваната пред първата инстанция заповед е неправилна, защото търговецът установил практика в своите 12 търговски обекта, при закупуване на стоки от топли и студени витрини теглото на опаковките да се отчита и да се изважда от количеството на избраните хранителни продукти. При така приетият стандарт на работа, търговецът не може да посочва, че при закупуване на стоката теглото на опаковката се измерва и заплаща заедно с количеството на избраната стока. Това няма как да се случи. Претендира разноски - заплатената пред двете инстанции държавна такса и адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 5.06.2018 г., при връчено съобщение за решението на 23.05.2018 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че описаното пазарно поведение на търговеца представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика, забранена от закона, защото липсата на информираност, за това, че тарата не е изключена от общото тегло на закупуваната стока, означава недобросъвестност от страна на търговеца, който няма как да не знае, че продава стока в количество по-малко от действително закупеното, което е заблуждаващо за потребителя и е пречка за взимането на информирано решение. За средния потребител плащането на опаковката, в която му се предлага готовата храна е неприемливо и е предпоставка за промяна в икономическото поведение. От гледна точка на поведението на средния потребител водещо при взимането на решение дали да закупи една стока е изписаната продажна цена и потребителят следва да има цялата и то вярна и коректна информация за нетното тегло на продукта, за да може да вземе своето решение, а не да се налага всеки път да иска информация колко тежи тарата, колко стоката и колко тежат общо, за да вземе решение дали да закупи стоката или не. Решението е неправилно. Правилно е прието от съда, че е налице търговска практика, която противоречи на изискванията за добросъвестност, но не е взето предвид, че администратвният орган е формулирал неправилно недобросъвестната търговска практика. Не е спорно, че при проверка на 8.06.2018 г. в търговски обект на "Сибиес" ООД /магазин за хранителни стоки/, извършена по повод на сигнал от 15.05.2018 г., е констатирано, че при закупуване на 5 различни по вид храни от топлата и студена витрина на магазина, в измереното количество, съответно, в цената на продукта, е включено и теглото на пластмасовата опаковка, в която същият е поставен. Правилно е прието за неоснователно възражението, че се касае за пропуск на новоназначен служител, в каквато насока са дадените свидетелски показания, тъй като сигналът по повод на който е образувано административното производство е бил подаден близо месец преди датата на извършване на проверката от органите на КЗП. Предвид данните от сигнала, че подобна практика е била констатирана от потребител към 15.05.2018 г., правилно е прието и че обратно на твърдението на търговеца, допускането й не е изолиран случай. Дори и да се дължи на недостатъчен професионален опит на търговския работник, извършил процесната продажба на 8.06.2018 г., както твърди жалбоподателя, разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП включва и изискването за професионална компетентност. Изложените в касационната жалба възражения и доводи за допуснати нарушения на чл. 24, ал. 1 и на чл. 28 от ЗАНН при издаването на заповедта са неотносими. Доводите на касационния жалбоподател касаят друго производство - административнонаказателното производство по налагане на имуществена санкция за административно нарушение, което е различно от производството по налагане на принудителна административна мярка по АПК. Независимо от това в оспорената пред съда заповед неправилно е формулирана заблуждаващата търговска практика. Задължението на добросъвестния търговец не е да посочва, че при закупуване на стоката теглото на опаковката се измерва и заплаща заедно с количеството на избрания хранителен продукт, както е приела КЗП, а да претегля количеството закупена храна отделно от теглото на опаковката, кутията, да изважда тарата. Било е установено и в административното производство, че съгласно приетият стандарт на работа, теглото на опаковките се отчита и се изважда от количеството на избраните хранителни продукти, поради което търговецът не може да посочва, че при закупуване на стоката теглото на опаковката се измерва и заплаща заедно с количеството на избраната стока. В този смисъл доводите на касационния жалбоподател са основателни. Като не е формулирал правилно заблуждаващата търговска практика, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. КЗП не може да разпорежда на търговеца да прилага друга нелоялна търговска практика. Доколко теглото на тарата, определящо разлика в цената е в състояние да мотивира средния потребител да вземе друго търговско решение, също е необосновано. По тези съображения обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови решение, с което се отмени обжалвания пред съда административен акт. На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски - държавна такса 75 лв. общо за двете инстанции и 300 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Като има предвид изложените мотиви Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

2