Решение № 184 от 22.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 871/2019 г.

Решение № 184 от 22.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 871/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е образувано по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Постъпило е искане /озаглавено молба/ от пълномощника на осъдения по Н. О. Х. Д. 454/19 г. по описа на РС-Пазарджик /ПзРС/, В. Н. О. Х. Д. 385/19 г. по описа на ОС-Пазарджик /ПзОС/ М. Х. В., с което се иска възобновяване на посоченото дело поради това, че искателят "не е имал възможност пълноценно да защити своите законни права и интереси" и не са обсъдени определени обстоятелства по делото, оказващи влияние върху ангажираната му наказателна отговорност. В съдебно заседание пред ВКС той и неговият защитник поддържат искането в частта по присъствието на задочно осъждане, което е единствената възможна предпоставка делото да бъде разглеждано от ВКС. Прокурорът от ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Осъдителната присъда на ПзРС е влязла в сила на 26.06.19 г., когато е постановено решение № 91/26.06.19 г. И тъй като искането за възобновяване е депозирано но 02.08.19 г., то се явява допустимо като подадено в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок- в случая, поради претенцията за неприсъствено осъждане- и от влизане на присъдата в сила, и от узнаване на това обстоятелство. По същество погледнато, доколкото въобще може да се приеме, че в сезиращия настоящата инстанция документ е релевирана нормата на чл. 423, ал. 1 НПК, искането е неоснователно. Видно от материалите по делото, на 30.01.19 г. В. е привлечен като обвиняем в хода на провеждано досъдебно производство с оглед извършено от него престъпление по чл. 128, ал. 1 НК. Предоставил е адрес за призоваване в България и му е взета мярка за неотклонение Подписка. Отказал е да му бъдат предявявани материалите по разследването. На 07.03.19 г. е образувано Н. О. Х. Д. 454/19 г. по описа на ПзРС. В съдебно заседание на 01.04.19 г. В. се е явил, признал е описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология и след прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, е постановена присъда, с която той е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, търпимо при първоначален общ режим. По негова жалба е образувано В. Н. О. Х. Д. 385/19 г. Призовката на осъдения за съдебно заседание пред въззивния съд се е върнала в цялост, с отбелязване, че лицето не е на територията на РБ /л. 18/. На л. 22 от второстепенното дело е приложена справка от МВР-ОДМВР- Пазарджик от 24.06.19 г., от която е видно, че В. е напуснал пределите на РБ на 03.04.19 г. през ГКПП Аерогара София и към съответния момент няма данни да се е завърнал в страната. Делото е било насрочено за разглеждане пред ПзОС за същия ден и след прилагане на процедурата по чл. 329, ал. 2 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А и Б НПК, то е обявено за решаване. Постановен е потвърдителен първоинстанционната присъда съдебен акт. Както този съд нееднократно е заявявал в своите съдебни актове, в които е засягал въпроси като процесния, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса, поради която причина националната ни система регламентира процесуален механизъм за възобновяването му. Наред с останалите елементи, които се изследват, но които не присъстват в настоящия случай, като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото, респективно подсъдимото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. Казаното по конкретиката на разглежданото дело, преценено на плоскостта на общите изисквания за изведимо познание от страна на осъдения, не установява приложимост на нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 1 НПК. Както бе разяснено, той е участвал и в хода на досъдебното производство, и в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Що се касае до въззивното такова, по време на което несъмнено поради тежестта на повдигнатото обвинение, присъствието на В. е било задължително /чл. 329, ал. 2 НПК/, е установено, че е заминал извън пределите на страната, без да уведоми съдебния орган за това /мярката му за неотклонение Подписка е потвърдена от ПзРС след постановяване на присъдата/, като и не е предоставил адрес за призоваване в чужбина. Проведеното в неговото отсъствие разглеждане на производството не е в отклонение на заложените процесуални правила. Следователно, В. не се е явил в съдебно заседание пред втората инстанция без уважителна причина, по какъвто начин сам е демонстрирал липса на интерес за съдбата на воденото срещу му въззивно дело, образувано при това по негова жалба. А казаното, съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, изр. 2, пр. посл. НПК, е основание за отказ за възобновяване на наказателното производство на претендираното основание. В този смисъл искането следва да бъде оставено без уважение. Що се отнася до останалите аргументи, развити в него /доколкото може да се приеме наличие на такива/, оценими като въздигнати предпоставки по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, те следва да бъдат разгледани от АС-Пловдив по силата на чл. 424, ал. 1 НПК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от пълномощника на осъдения по Н. О. Х. Д. 454/19 г. по описа на РС-Пазарджик, В. Н. О. Х. Д. 385/19 г. по описа на ОС-Пазарджик М. Х. В., за възобновяване на посоченото дело на основание чл. 423, ал. 1 НПК. ИЗПРАЩА делото на АС-Пловдив за произнасяне на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решението е окончателно.