Решение № 5276 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Атриди груп ООД, [ЕИК], чрез адв. Цветкова, против Решение 6509/09.11.2021 г. постановено по адм. дело 6668/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. 01-2600/1180#4 от 21.05.2021г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ Земеделие) гр.София, и е осъден за разноски. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът не е извършил достатъчно задълбочен анализ на всички релевантни обстоятелства. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и за отмяна на процесния АУПДВ. В условията на евентуалност моли да се постанови решение, с което частично да се отмени процесния АУПДВ в частта му, с която на дружеството се налага санкция над 25% от изплатената финансова помощ за 2013г. и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Към касационната жалба са приложени съдебни решения. Ответната страна Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител юрк.Митев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ с изх. 01-2600/1180#4 от 21.05.2021г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ Земеделие) гр.София, с който на Атриди груп ООД е определено публично държавно вземане в размер на 11 140,33лв., представляващо 100% от получената субсидия по мярка 211, на основание чл.14, ал.1, т.1 от Наредба 11 от 03.04.2008г. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят е подал заявление за регистрация за кампания 2013 г. с УИН 22/290513/52027 на 30.04.2013 г., като е заявил участие по отразените в заявлението схеми и мерки за подпомагане, една от които е мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" /НР1/. Към заявлението са приложени съответните документи. Жалбоподателят не е подал заявление за участие по мярка 211 за втората година от ангажимента, а именно за кампания 2014 г. Това е установено при извършена от административния орган административна проверка, вследствие на което с уведомително писмо от 14.09.2016 г., изпратено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е започнало производство по прекратяване на поетия многогодишен ангажимент. Същото е приключило с издаването на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. 02-040-2600/2599 от 29.11.2016 г. Няма данни и не се установява въпросният акт да е оспорен, при което е влязъл в сила на 13.03.2017 г. На основание влезлия в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211, поет със заявление с УИН 22/290513/52027, на 30.11.2017 г. в ДФ "Земеделие"-РА е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, за което А-сервиз ЕООД е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК с отправено до него писмо. В писмото подробно са описани установените факти, като й е предоставена възможност да представи възражение и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации в 7-дневен срок, и с него лицето е било поканено да възстанови доброволно 100% от неоснователно получените суми по мярка 211 в размер на 11140,33 лв. С повторно писмо изх. 01-2600-1180/17.02.2021г до Атриди ООД е изпратено уведомление за откриването на производство по издаване на АУПДВ. Същото е получено на 04.03.2021г от Е.Иванова, като на дата 12.03.2021г е постъпило възражение. Въз основа на горното е издаден процесния АУПДВ. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Атриди груп ООД против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Първостепенният съд е приел, че праводателят на оспорващия е прекратил участието по мярка 211 след първата година от поетия 5 годишен ангажимент, поради което същият дължи възстановяване на 100% от получените суми, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В случая няма спор, че праводателя на оспорващия е прекратил участието по мярка 211 след първата година от поетия 5 годишен ангажимент, поради което същият дължи възстановяване на 100% от получените суми, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Изчисленият размер на дължимото плащане е съответен на 100 % от получените от дружеството суми. Доводът, че е изтекла погасителна давност съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК също се явява неоснователен.Давността за събиране на публичното държавно вземане е започнала да тече от първи януари на годината следваща годината на връчване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент,който е връчен на 27.02.2017,т.е от 01.01.2018г.Ето защо и до датата на издаване на АУПДВ- 21.05.2021г давността по чл.171 ал.1 от ДОПК не е изтекла. Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение