Решение № 7913 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2014 г.

Решение № 7913 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на от адв. Бойко Николаев Братанов, като пълномощник на "Белсма Фърничър" ЕООД, БИК 114625447, с адрес на управление в гр. Ловеч, срещу Решение № 579 от 19.05.2014 г. на Административен съд - град Велико Търново, постановено по дело № 565/2012 с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 151002705/02.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 63/04.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който на "Белсма Фърничър" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 30 708,14 лева за данъчни периоди от м. 11.2009 г. до м. 05.2010 г. включително, начислени са лихви от 597,66 лева за същия период и е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2009 г. със сумата от 195 582,96 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящото производство е повторно, тъй като с решение № 8083 от 06.06.2012 г. по адм. дело № 10791/2011г по описа на ВАС, първо отделение, е отменено Решение № 307 от 21.07.2011 г., постановено по адм. дело № 178/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, а делото е върнато на административния съд за разглеждане от друг състав, съобразно с указанията дадени от ВАС в мотивите на решението. С обжалваното в настоящото производство решение АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Белсма Фърничър" ЕООД, против Ревизионен акт /РА/ № 151002705/02.12.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 63/04.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. За да постанови този резултат съдът е намерил, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цяло. Първоинстанционният съд е установил, че в частта по ЗДДС предмет на спора е непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици: "Туистър къпани" ЕООД и "Ино" ЕООД с предмет СМР и комисионни услуги. Съдът е приел, че по процесните фактури не е доказана реалност. По отношение извършените СМР съдът е приел, че представените в едва във второто съдебно производство количествено-стойностни сметки за СМР и два броя описи на извършени СМР са съставени на датата на представянето им на вещото лице, т. е. повече от две години след приключването на работите. В тази връзка съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Ивелин Асенов Иванов относно момента, в който са му предоставени коментираните документи /заедно със съответните фактури/. При липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика, включително и на подизпълнителите, първоинстанционния съд е споделил извода за липсата на реалност на доставките. Гражданските договори също не опровергават такъв извод. Материално - техническата обезпеченост също не е доказана, при което следва, че като не е установено извършването на СМР, то не е налице реалност на доставките, за да се признае правото на данъчен кредит. По отношение отказаното на жалбоподателя право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 11.2009 г. до м. 05.2010 г., включително, в размер общо на 22 818,04 лв., по 7 броя фактури, издадени от "Ино" ООД - гр. Ловеч, с предмет"комисионна и разходи" освен доказателствата от административната преписка са разпитани свидетелите Ивелин Асенов Иванов, Аренд Дерк Ниемайер, Ерик Елтинк и Антон Бюмекс, и е назначена СИЕ, която след извършване на проверка в счетоводствата на жалбоподателя и доставчика, да даде отговор на поставени от съда въпроси. Съгласно заключението на експертизата, стопанските операции по спорните фактури са намерили правилно отражение в счетоводствата на "Белсма Фърничър" ЕООД и "Ино" ООД, от двете дружества е водена редовна счетоводна отчетност през процесиите данъчни периоди, доставчикът е начислил и е внесъл ефективно месечно дължимите суми за ДДС, като разчет с бюджета, отчетените приходи по месеци от "Ино" ООД са в значително по- висок размер в сравнение с отчетените разходи. При повторното разглеждане на делото са представени и четири броя разпечатки от писма по електронна поща от м. 04, м. 05 и м. 06.2012 г" на чужд език и в превод на български. Първоинстанционният съд е приел, че от представените отчети в изпълнение на сключения между дружествата договор и анекс липсва информация за дейността, извършвана от "Ино" ООД като търговски пълномощник на жалбоподателя - напр. търговска кореспонденция, водени преговори, изявления за отправяне и/или приемане на оферти, сключени сделки с участие на търговския пълномощник. Не са посочени и някакви фактически действия, извършвани от пълномощника във връзка с дейността на жалбоподателя, вкл. такива по организирането на производствената му дейност /ако се приеме тезата, че такива действия са включени в предмета на договора или в обикновената дейност на търговеца по смисъла на чл. 26 от ТЗ/, нито някакви установени контакти с административни органи, банки или трети лица, по повод дейността на "Белсма Фърничър" ЕООД. Съдът също така е приел, че представените писма, както и описаният в свидетелските показания механизъм на действие при управлението и представителството на "Белсма Фърничър" ЕООД, са в подкрепа на изводите на приходната администрация, че издателят на процесните фактури като самостоятелен правен субект не е извършвал реална дейност като търговски пълномощник на жалбоподателя. Не се установяват и конкретни разходи, които "Ино" ООД е извършило във връзка с дейността си като търговски пълномощник на "Белсма Фърничър" ЕООД /и които да бъдат възстановени от възложителя/, което предвид вида на доставките и разпоредбата на чл. 12 от ППЗДДС, обосновава извод за липсата данъчно събитие, както правилно е преценила и приходната администрация. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са подробно развитите в касационната жалба доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото. Неоснователно е касационното оплакване относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е следвало да укаже на жалбоподателя конкретно /а не общо/ за кои релевантни за спора факти и обстоятелства той не сочи доказателства. Съдът е длъжен да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, респективно кои факти следва да бъдат установени, но няма задължение да напътства страните, че ангажираните от тях доказателства не са достатъчни за установяване на тези факти. Във връзка с изрично дадените указания от административният съд на основание чл. 171 АПК, жалбоподателят е имал възможност да ангажира всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факти от значение за установяване осъществяването на спорните доставки. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице и са изпълнени формалните изисквания за отразяването им в дневниците за продажба на доставчика и в справките-декларации, не може да се приеме еднозначно, че е установено осъществяването на стопанските операции, посочени като техен предмет. Именно поради това при извършваните данъчни ревизии органите по приходите имат задължението и правомощието да извършват проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките. Още в отменителното решение на ВАС изрично са посочени фактите и доказателствата, които следва да бъдат установявани при новото разглеждане. Изпълнени са указанията, съдържащи се в отменителното решение на ВАС, постановено по адм. дело № 10791/2011 г. Поискана е от жалбоподателя и е допусната съдебно - техническа експертиза, както и са разпитани свидетели. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, административният съд е обсъдил най-съществените правнозначими доводи на жалбоподателя и е изложил убедителни и обосновани мотиви защо ги приема за неоснователни. Отказът на данъчен кредит за месеци 11 и 12.2009 г. и 03-05.2010 г., във връзка с фактури на "Туистър къпани" ЕООД е основан на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При липсата на доказателства за изпълнение на СМР точно от процесния доставчик, обосновано е прието, че не са налице основанията за приспадане на данъчен кредит. За да се формира това право е необходимо да са осъществени всички елементи на фактическия състав на нормата. Наличието на реална доставка, по смисъла на чл. 9 на ЗДДС, е необходимо изискване, за да възникне правото. От доказателствата, съдът е достигнал до обоснован извод за това, че не е доказано извършване от "Туистър къмпани" ЕООД на доставките, посочени във фактурите по вид, обем и стойност. В договора за извършване на СМР на 10.11.2009 г. не са посочени тези обстоятелства и съответната спецификация, а други доказателства във връзка с доставките, не са представени. Не са представени доказателства за закупуване и осчетоводяване на строителни материали, във връзка с доставката на материалите не са представени пътни листове или каквито и да е други доказателства относно обстоятелството за чия сметка са били, как са доставени и как са вложени в ремонтните работи. Приемането на извършените СМР не е осъществено с приемо-предавателни протоколи или протоколи образец 19, подписани и подпечатани от представители на страните, в които подробно да са описани извършените работи, тяхното количество и стойност. Посочените като предходни доставчици не са открити на посочения данъчен адрес и съответно не са представени документите, изискани от ревизионния орган. При липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика, включително и на подизпълнителите, правилно този факт е определен като установяващ липсата на реалност на доставките. Гражданските договори също не обосновават такъв извод. Материално - техническата обезпеченост също не е доказана, при което следва, че като не е установено извършването на СМР, то не е налице реалност на доставките, за да се признае право на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от "Ино" ЕООД с предмет "комисионна и разходи" правилно е прието, че не е доказано изпълнение на комисионна услуга, както и че конкретен размер на разходите не е посочен, нито са представени разходооправдателни документи за извършени такива, които да подлежат на възстановяване на "Ино" ООД. От данните по делото не може да се направи разграничение между действията на г-н Ниемайер като управител на дружеството - жалбаподател и в качеството му на управител на "Ино" ООД като негов търговски представител. Подробните мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При обсъждане на представените приемо-предавателни протоколи и на свидетелските показания, съдът е достигнал до мотивиран извод, че не са извършени услуги, за които да възниква задължение за плащане на комисионни, при липсата на конкретно извършени дейности, свързани с търговско пълномощно от 02.01.2007 г. В аспекта на така обоснования извод следва, че не са налице и разходи, свързани с фактурите, като не са представени и доказателства, които да обосновават обратен извод. Поради това правилно е прието, че 7 броя фактури с предмет комисионна и разходи, не отразяват реално извършени доставки на услуга, по чл. 9 от ЗДДС. Наличието на реална доставка е предпоставка за признаване на право на данъчен кредит, като издаването на фактури само по себе си не е израз на реално осъществена доставка. Необходимо е възникване на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. След като тези обстоятелства не са установени, правилно съдът е приложил закона, като е приел, че не са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Доводите в касационната жалба, че е кредитирана тезата на данъчния орган, която почива на съмнения, без да са събрани доказателства, които да я подкрепят, са неоснователни. Мотивите на съда, изложени в обстоятелствената част на решението, се споделят от настоящата касационна инстанция като съобразени с доказателствата по делото. Правилно е приложен закона и с оглед преобразуването на финансовия резултат. Изводът е съответен на установените фактически обстоятелства, във връзка с дължимостта на ДДС и признаване на данъчен кредит. Липсват доказателства, установяващи реално извършени услуги, поради което обосновано е прието, че отчетните разходи по фактурите, изготвени за тези услуги, са намалили финансовия резултат за 2009 г. Наличието на реално извършена доставка на услуги предпоставя признаване на разходи, но в случая липсва такава доставка. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, заплащането на възнаграждение, без да има доставка, е отклонение от данъчно облагане. Увеличаване на финансовия резултат следва и от чл. 26, т. 2 от ЗКПО, поради документална необоснованост. В настоящия казус, безспорно фактурите не съответстват на това изискване, поради което правилно е прието, че се касае за документална необоснованост. Не се установяват сочените от касатора основания за отмяна на решението. При така изложеното следва, че съдът е приложил правилно закона, като правните изводи са обосновани и съответни на доказателствата, поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Независимо от резултата по спора, настоящия състав намира, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административния съд вече е присъдил разноски в дължимия размер, а нормата на чл. 116, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение