Решение № 9961 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (ИД на НАП), чрез процесуален представител против решение 6095 от 21.02.2025 г. по адм. д. 11151/2024г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е прогласено за нищожно Решение 000030-11054/17. 10. 2024 г., издадено от ИД на НАП и преписката, образувана по искане с вх. М-26-Х-215/18. 09. 2024 г. от Хемус Турс" ЕООД, е изпратена на орган по приходите при ТД на НАП София за произнасяне по реда на чл. 128 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения излага в касационната жалба, в съдено заседание и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Хемус Турс ЕООД не изразява становище по касационната жалба . Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е постановен от некомпетентен орган, поради което го е прогласил за нищожен. АССГ е приел за безспорно установено, че с молба от 04.07.20222 г. Хемус Турс ЕООД е искало възстановяване на недължимо платена такса от 100 000 лв., по повод на което с решение от 29.03.2023 г. на ИД на НАП търсената сума е възстановена, но в решението не се съдържа произнасяне по отношение на дължими лихви. Съдът е счел, че е налице непълнота на специалния закон, и на осн. чл. 46, ал. 2 ЗНА е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК относно дължимостта на лихви при възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за държавни и общински такси, установени по основание със закон - чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Според съда обстоятелството, че законът не съдържа изрични правила относно събирането и възстановяването на таксите по чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, не препятства приложението на ДОПК, тъй като в § 21, ал. 3 и § 22, ал. 3 от ПЗР на Закон за държавния бюджет за 2024 г. изрично се препраща към реда, предвиден в ЗХ, който предвижда възстановяване на недължимо платени суми по правилата на ДОПК. Поради това съдът приема, че този ред е приложим и по отношение законната лихва за недължимо платени по чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ такси. Съдът е достигнал до извод, че изпълнителният директор не е бил компетентен да разгледа искането за възстановяване на лихвата върху неоснователно внесената такса. Посочил е, че съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс (какъвто и Актът за прихващане и възстановяване) се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, в случая предвид седалището на дружеството в град София, това е ТД на НАП София. Решението е неправилно. Спорният по делото въпрос е относно приложението на материалния закон в хипотезата на поискана и възстановена с влязъл в сила акт на ИД на НАП недължимо платена от Хемус Турс ЕООД държавна такса в размер на 100 000 лв. по чл. 30, ал. 3 ЗХ за обект, находящ се в гр. Монтана, ул. Трети март, 134, и последващо искане до Национална агенция за приходите с претенция за изплащане на дружеството сумата от 20 675,84 лв., представляващи лихва за забава върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса. Противно на възприетото от първостепенния съд, в процесната хипотеза ДОПК е неприложим. Административният орган, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и при упражняване на правомощията си по чл. 16 и 17, ал. 1, т. 16 ЗХ, е издал на основание чл. 173, ал. 2 АПК решение за възстановяване на недължимо платената по чл. 30, ал. 6 ЗХ такса, която е възстановена на дружеството. Компетентността на органа да се произнесе по основното искане за възстановяване на сумата обуславя и правомощието му да разгледа акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху нея. При упражняване на тези правомощия в сферата на хазарта и свързаните с хазарт дейности, изпълнителният директор на НАП не действа в качеството на орган по приходите по см. на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗНАП и не е допустима възможността да се произнесе по искането на дружеството по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Разпоредбата е част от правилата, с които се уреждат основания и ред за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, посочени в чл. 128, ал. 1 ДОПК. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ не попада в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК и следователно правилото на чл. 129, ал. 6 ДОПК не намира приложение.