Решение № 3060 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2010 г.

Решение № 3060 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кирил Петров Йорданов- Кмет на Община Варна, срещу решение № 1162 от 9.06.2010 г. по адм. дело № 3439 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Крум Йорданов Михайлов, оспорва същата като неоснователна чрез писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения за неправилно приложение на чл. 62 ЗМДТ. Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 039/07.10.2009 г. на Кмета на Община Варна, с който в тежест на Крум Йорданов Михайлов са установени задължения за такса битови отпадъци по периоди от 2004 г. до 2008 г. и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 30.09.2009 г., подробно описани в Таблица 1 към акта за установяване на публично общинско вземане общо в размер на 8815.95 лв., потвърден след проведено административното обжалване от лицето с решение № РД-09-0801-297/1 от 27.11.2009 г. от 27.07.2009 г. на Областния управител на Област Варна, в производство по чл. 93, ал. 4 АПК. За да отмени горепосочения АУПОВ, съдът е приел за безспорни следните обстоятелства по делото: през посочените в оспорвания акт периоди жалбоподателят е бил ползвател на недвижим имот- хотел "Зора" на основание нот. акт № 108, том I, рег. № 1357, н. д. № 108/2002 г.; определените от административния орган като обща сума дължими такси включват таксата за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", "обезвреждане в депа на битови отпадъци" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места"; тези суми са изчислени съобразно решенията на ОбС- гр. Варна. По-нататък в мотивите съдът е очертал основния спорен предмет: дали в случая е осъществено реално сметосъбиране и сметоизвозване, както и дали имотът попада в зоната за организирано сметоизвозване, сметосъбиране и депониране, определена със съответните заповеди на Кмета на Община Варна по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. На тези въпроси даденият от административния съд отговор е отрицателен, като основните съображения за това се свеждат до следното: изслушаната съдебно-техническа експертиза е установила, че процесният имот попада в границите на природен парк "Златни пясъци", а не в тези на курортен комплекс "Златни пясъци"; от приложените Заповеди на Кмета на Община Варна (л. 45-65) е видно, че за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са определени границите на районите и вида на извършваните услуги по чл. 62 ЗМДТ, като природен парк "Златни пясъци" не е включен в районите, в които се извършват горепосочените три вида услуги. Съдът е приел в мотивите на оспореното решение, че доколкото посоченият природен парк "Златни пясъци" не е бил включен в границите на районите с организирано сметосъбиране, определени със заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, таксата за битови отпадъци следва да бъде определена съгласно Забележката в посочените заповеди, отнасяща се до имотите, невключени в установените граници. Така постановеното решение е неправилно. По делото е било безспорно, че жалбоподателят притежава качеството на ползвател и задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ на имота през процесните периоди. Предвид разпоредбата на чл. 64 във връзка с чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, същият е задължен за заплащането на такса битови отпадъци при наличието на предпоставките и условията, посочени в Закона и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна (НОАМТЦУТОВ), приета с Решение на Общински съвет- гр. Варна. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая таксата за битови отпадъци следва да бъде определена при съобразяване с обстоятелството, че процесният имот е извън границите на определените със Заповеди № № 2655/24.06.2003 г.; 2257/29.10.2004 г.; 2689/28.10.2005 г.; 3314/20.12.2005 г.; 3448/26.10.2006 г. и 3783/30.10.2007 г. на Кмета на Община Варна райони, в които са организирани услугите по сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане чистотата на териториите за обществен ползване в населените места. Този извод съдът е изградил въз основа на безкритичното възприемане на заключението на съдебно-техническата експертиза. Кредитирането на това заключение е извършено в нарушение на чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като не е обсъдено наред с останалите писмени доказателства по делото и със заключението на съдебно- икономическата експертиза. От приложената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0306001251/21.01.2008 г. е видно, че собственикът на процесния имот - хотел "Зора" с ползвател Крум Йорданов Михайлов, изрично е посочил като административен адрес на имота гр. Варна, к. к. "Златни пясъци". Местонахождението на същия безспорно се установява от приложения към декларацията нот. акт № 108, том I, рег. № 1357, н. д. № 108/2002 г. Тези обстоятелства са били констатирани от административния съд в мотивите на решението, но, пренебрегвайки ги, съдът се е основал единствено на съдебно- техническата експертиза досежно обстоятелството, че имотът се намира в "Природен парк", без да обсъди неговото местоположение, граници и наименование в светлината на удостовереното от самото лице в цитираната по-горе декларация за отказ от право на ползване, а именно, че имотът се намира в к. к. "Златни пясъци" в гр. Варна, Община Варна. При релевирането на заключението на вещото лице - съдебно-техническа експертиза, съдът необосновано не е взел предвид и данните от заключението на съдебно-икономическата експертиза, според които хотел "Зора" е включен в графика за сметосъбиране и сметоизвозване на к. к. "Златни пясъци" и се почиства от сметосъбиращ автомобил 2, който извършва първо събиране на смет в 11.40 часа и повторно извозване на смет от 18.00 часа до 19.30 часа. В контекста на гореизложеното настоящата инстанция намира, че дори и да се приеме, въз основа на констатациите от съдебно- техническата експертиза, че съгласно териториално- устройствения план на Община Варна, горският фонд, в който попада хотел "Зора" съставлява "природен парк", това обстоятелство не налага извод, че последният не е част от к. к. "Златни пясъци" и не е район, в който са организирани услугите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Като е достигнал до друг извод и е отменил процесния АУПОВ, Административен съд- Варна е постановил съдебното решение в противоречие със закона и с доказателствата по делото. Същото следва да бъде отменено като неправилно и, тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Крум Йорданов Михайлов. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът по касация следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 492 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,