Решение № 2217 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 531/2017 г.

Решение № 2217 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 531/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2395/25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1750/2016 г. по описа на Административен съд-В., в частта в която е отменен Ревизионен акт № 081302661/17.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 739/6.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В., с който са определени задължения за данък върху добавената стойност за д. п. м. 05.2018 г. в размер на 41191,56 лв. и лихва 16444.09 лв., за д. п. м. 06.2008 г. - 93681.92 лв. и лихва - 35479,05 лв., за д. п. м. 7.2008 г. - 22227,62 лв. и лихва 8518.08 лв., за д. п. м. 7.2009 г. - 50851.58 лв. и лихва 11 240.23 лв., за д. п. м. 09.2009 г. - 8008.42 лв. и лихва - 1770,18 лв. В касационната жалба е посочено, АС-В. неправилно е приел, че са налице всички законови предпоставки за наличие на ВОД от страна на ЕТ "Р.-КПДТ-К. Ж." към румънските контрагенти. Според касатора неправилен е извода на съда, че за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да имат значение обстоятелствата дали получателят й я е декларирал, дали може или не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен, дали упражнява дейност на заявения си адрес, дали се явява на проверка пред тях, дали основният му предмет на дейност съвпада с този на процесната доставка. Неправилно съдът е кредитирал представените потвърждения и е формирал извод за реалност на ВОД. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - К. Ж. с ЕТ "Р.-КПДТ-К. Ж." оспорва същата в писмени бележки и в становище по същество, чрез процесуалния си представител адв. Иванова. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Ревизионен акт № 081302661/17.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 739/6.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. в частта на установените задължения по ЗДДС по непризнати вътреобщностни доставки в полза на дружествата " "G. T." S. R. L., "OPTIMAL INVEST ACTlV" SRL., "LIACOR INTERNATIONAL" SRL и "TIMYAGRO MET" SRL. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел за безспорно установено, че доставчикът разполага с доказателството по чл. 45, т. 1, буква "а" от ППЗДДС, а именно фактура за доставките, регистрация по ДДС на четиримата получатели и валиден VIN номер на получателите /посочен във фактурите/ към момента на извършване на доставките. По процесните вътреобщностни доставки транспортът е извършен за сметка на получателите. Съдът е приел, че част от ЧМР не удостоверяват сключен договор за превоз, тъй като за извършените превози не са налице получени потвърждения от превозвачите, че са извършили превоза на стоки между жалбоподателя и румънските търговци. Същевременно за всяка доставка е представено писмено потвърждение, оформено съгласно изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, поради което съдът е приел, че са налице всички законови предпоставки за наличие на ВОД. В своите мотиви съдът е приел, че ревизираното дружество е взело мерки в рамките на своите възможности да се увери, че осъществяваната доставка не го довежда до участие в данъчна измама по съображения, че по всички доставки са налични сключени договори, а в част от тях и анекси към договорите т. е между дружествата е осъществявана трайна и продължителна кореспонденция във връзка с осъществените сделки. РЛ е проучило получателите по доставките вкл. тяхната надеждност и платежоспособност видно от извършените проверки в публичния регистър, представените справки от Министерство на правосъдието на Р. Р., представени разпечатки според които румънските търговци са с валиден VIN. Решението е валидно, допустимо и правилно, предвид което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал признаването на ВОД. Дефиниция относно понятието вътреобщностна доставка /ВОД/ се съдържа в чл. 7, ал. 1 ЗДДС и тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От нея следва извода, че доставчикът и получателят трябва да бъдат регистрирани за целите на ДДС лица. VIN номерът идентифицира лицето досежно неговата регистрация за целите на ДДС. Съгласно § 1, т. 44 от ЗР на ЗДДС чрез VIES декларацията се установява необходимата идентификация на лицето за целите на ДДС. Т. номер безспорно следва да бъде валиден към момента на осъществяване на ВОД от доставчика - българско задължено по ЗДДС лице към неговия получател, който също следва да бъде регистриран за целите на ДДС в другата държава - членка. Това е така, защото определението на ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС предпоставя условието и двете страни по доставката да са регистрирани по ДДС. Относно аргументът на жалбоподателя, обосноваващ тезата за недоказано извършване на ВОД, че данъчната администрация на Румъния е определила контрахентите на ревизираното лице като "липсващи търговци", настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че това твърдение не кореспондира с предпоставките на материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Безспорно е по делото, че процесните стоки са напуснали територията на страната, като са транспортирани до територията на държавата - членка на получателя - Румъния. Неоткриването на получателите и неполучаване на информация за доставките само по себе си не може да обоснове в случая извода, че тези доставки не са осъществени или пък, че съставените документи са неверни. От данните, съдържащи се в ревизионната преписка се установява, че към датата на всяка отделна доставка от ревизираното лице, са извършвани справки в цитираната електронна система, резултатите от които неизменно са показвали, че VIN номерът на всяко от четирите дружества към всяка от датите на проверката е валиден. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице - К. Ж. с ЕТ "Р.-КПДТ-К. Ж." към посочените четири румънски дружества - получатели по доставките, които както по-горе беше обсъдено също са били регистрирани за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Румъния и са с валидни идентификационни номера към съответните дати на данъчните събития. С., предмет на доставките са предавани от РЛ на превозвачите, като е уточнено че превозът е за сметка на получателя по доставките. С предаването за превоз на съответните количества стоки, подробно индивидуализирани в международните товарителници /CMR/ е прехвърлена собствеността върху процесните стоки - рапица, пшеница и слънчоглед, с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗДДС, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Другият аргумент, обосноваващ тезата за недоказано извършване на ВОД, а именно - данъчната администрация на Румъния е определила част от превозвачите по процесните доставки като "липсващи търговци", а другата част от превозвачите не са потвърдили извършеният от тях превоз настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че това твърдение не кореспондира с предпоставките на материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). При решаването на спора съдът правилно се е позовал на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 9 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, т. е, товарителницата доказва сключването на договора за превоз. В случая от събраната информация по реда на обмена е установено, че част от превозвачите отричат да са извършвали превози на посочените дати, както и да са сключвали договори за превоз с румънските контрагенти. Правилно е приел съда, че представените ЧМР с тези превозвачи не отговарят на изискванията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз и не доказват наличието на договор за международен автомобилен превоз. Относно извършеният превоз на всички доставки са представени писмени потвърждения, поради което съдът правилно е формирал извод за реалност на ВОД. Изискването в потвърждението да са отбелязани дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, е нормативно установено от 1.02.2011 г., според изменението от ДВ бр. 11/2011 г. В релевантната към периода на доставките редакция, подобно изискване не съществува, няма законово регламентирана форма на потвърждението. Единственото нормативно въведено изискване е потвърждението да е писмено и да изхожда от получателя или упълномощено от него лице. В случая потвържденията са подписани от упълномощени лица на румънските контрагенти. Отделно от това представените потвърждения не са общи, а те съдържат номера на ППС, с които стоката е превозена, посочено е количеството на стоката, номера на фактурата. Така представените потвърждения кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства - кантарна книга в която са отразени номерата на ППС в които са товарени стоките, имената на шофьорите, кантарните бележки, представените копия от лични карти на шофьорите, както и копие от талоните на превозните средства в които стоката е натоварена. В случая безспорно се установява, че РЛ е представило необходимите документи доказващи наличието на ВОД - договори за доставка на рапица, пшеница и слънчоглед, фактури, документи за получени плащания от румънските дружества, потвърждения и CMR товарителници, които са подписани от изпращача - доставчика, който е ревизираният търговец, превозвача и получателя. Наред с това вещото лице е установило пълно съответствие между издадените от ЕТ фактури за доставки към "G. T." SRL., "O. I. A." SRL., "L. I." SRL, "T. M." SRL и международни товарителници и потвърждения за получаване на стоката, предвид установеното съответствие между датата, транспортното средство, вида и количествата доставена стока на товарните автомобили, посочени в цитираните три вида търговски и транспортни документи. Вещото лице е съпоставило информацията в ЧМР и представените справки от Агенция "Пътна инфраструктура", като е установило, че относно "G. T." SRL - от всички 16 извършени превоза, за 15 има закупени пътни такси, само за едно МПС с рег. № В-85-VРН-В-86-ХLD няма изпратена справка от Агенцията. По отношение на "O. I. A." SRL от общо 4 извършени превоза има заплатени пътни такси, като за ППС с № CL-03-GGB-CL-03-GNLима изпратена справка от Агенция пътна инфраструктура, но за друг период. По отношение на "L. I." SRL е посочила, че всички извършени превоза 51 на брой има закупени винетни такси, за "T. M." SRL е посочено, че от всички извършени 15 превоза, за 11 от тях има закупени пътни такси, само за ППС с № СТ-10-ЕТК-СТ-11ЕТК няма доказателства за платени винетни такси, но дружеството превозвач е потвърдило извършения превоз. Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на чл. 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Това е така, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава - членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящият казус не са били релевирани твърдения, нито пък данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорната доставка. За получателите по доставките също не са изложени констатации в РА, че са участници в данъчни измами, а само, че са обявени за "липсващи търговци". Следва да бъде посочено, че аргументът на касатора във връзка с недекларирането на ВОД от страна на дружествата получатели се явява ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване /деклариране/ преминава към регистрираното по ДДС лице-получател на стоката. От тази гледна точка, за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да има значение дали получателят не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен и дали се явява на проверка пред тях ? Защото това са все обстоятелства, на които доставчикът не може да влияе, нито да контролира. Той е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. Настоящата касационна инстанция счита, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както правилно е приел и АС-В.. При съставянето на данъчния документ доставчикът е действал добросъвестно, не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. РЛ не дължи ДДС за тези доставки, за които съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС се облагаеми с нулева ставка. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касация в размер на 10560 лв. Водим от горното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение