Решение № 5957 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2011 г.

Решение № 5957 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Стефанов Трифонов от гр. Горна Оряховица против решение от 15.02.2011 г., постановено по адм. дело № 858/2010 г. на Административен съд град Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЯЗ-2360/29.09.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - град Велико Търново за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на оспореното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на Областна дирекция на МВР - град Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Със заповед № ЯЗ-2360/29.09.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - град Велико Търново на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител от МВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 02.08.2010 г., около 23.00 часа, на разширението на околовръстен път гр. Стражица, в съучастие с Иван Стоянов Иванов са нанесли побой на Михаил Илиянов Петров. Това деяние е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и като нарушение на етичните правила, визирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, АС е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР и по Глава шеста от ППЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с нея срещу подпис. Според съда същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Доказателствата, приложени към административната преписка не обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ППЗМВР. Според настоящият състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. От доказателствата по административната преписка се установява, че 02.08.2010 г. жалбоподателят Марин Трифонов, който не е бил на работа, управлявал лек автомобил "Мерцедес С220" по околовръстния път на гр. Стражица, движейки се по посока на главен път I-4. Когато автомобилът преминал по моста на р. Голяма река, жалбоподателят почувствал удар, като от преминаване през преграда. Впоследствие той спрял автомобила и установил, че при този удар на превозното средство са причинени щети. След това, жалбоподателят се върнал обратно по пътя по моста, където се намирали два спрени автомобила. В единият от автомобилите бил Иван Стоянов Иванов, а в другият се намирали св. Стефан Христов, заедно с Михаил Петров. Деница Стефанова и Ивелина Стефанова. Съгласно дадените обяснения в хода на дисциплинарното производство от посочените четири, лица, а така също и от свидетелските показания на Стефан Христов и Михаил Петров в досъдебното производство дознание № 188/2010 г. по описа на РУ "Полиция" - Стражица, жалбоподателят Марин Трифонов, очевидно афектиран от претърпяното произшествие с автомобила си, се нахвърлили върху св. Христов, като според тях след това започнал, да нанася удари върху него, след като го изкарал насила от автомобила. В твърденията си в жалбата, както и в дадените обяснения в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят отрича да е нанасял удари върху Стефан Христов и Михаил Петров. В обясненията си Иван Иванов посочва, че не е виждал Трифонов да удря посочените лица. След това на място пристигнал автопатрул от служители на РУ "Полиция" - Стражица, като всички, без Деница Стефанова и Ивелина Стефанова, които според обясненията на всички участници са напуснали произшествието, се отправили към сградата на РУ полиция - Стражица. Заедно с жалбоподателя там се отправил и баща му, св. Стефан Трифонов, който е пристигнал на мястото на инцидента по-късно. В сградата на РУП - Стражица са били снети обяснения от св. Христов, по-късно е пристигнала майката на непълнолетния Михаил петров - Нели Петрова. По думите на останалите присъствали там, след пристигането си Петрова е ударила сина си Михаил Петров. Всички разпитани са заявили, че след пристигането си и при престоя в полицейското управление спрямо св. Христов и Петров не са употребявани сила, помощни средства, принуда и заплахи от страна на полицейски служители. По-късно, след снемане на обяснения св. Христов и Петров са били освободени, като Михаил Петров е тръгнал с майка си Нели Петрова, а Стефан Христов се качил в колата си. В хода на съдебното производство св. Христов се отрича от първоначално дадените показания, като при разпита си с. з. на 31.01.2011 г. пред съда същият е заявил, че не е удрян от жалбоподателя, като е дал първоначалните си показания под влияние на майка си, която му е заявила, че ако не подаде жалба срещу Трифонов, ще заплати сам нанесените щети на автомобила на същия. При така събраните противоречиви доказателства, съдът не е извършил пълна проверка на доказателствата и доводите на страните. От експертизата се установява, че са налице зачервявания на кожата и болки и страдания на пострадалия, а от становището на дисциплинарно-разследващия орган, че е налице кръв по ухото, разкъсно-контузни рани по бузата и т. н. (стр. 8 от дисциплинарната преписка). Не са обсъдени противоречията в показанията на свидетелите, а след като една част от тях са разпитани от съда, необосновано е отказано да се изяснят противоречията и чрез други гласни доказателства. Не е изследвана възможността с оглед часовата разлика и данните, че побой е нанесен от майката на сина си, заради поведението му - опъване на тел на моста, в който са се удряли преминаващите коли, такъв побой наистина да е нанесен от нея. Не е установено безспорно, че касаторът е нанесъл побой над пострадалите, изложените мотиви са незадълбочени по отношение сравнението и анализа на доказателствата. Поради това не може да бъде доказано наличие на тежко нарушение на служебната дисциплина и Етичния кодекс на служителите в МВР. Освен това административният орган не е изложил мотиви за прилагането на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, която задължава административният орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Доказателствата за посочените обстоятелства липсват по преписката, както и липсват мотиви на органа. Освен това събраните по делото доказателства сочат за нарушаване на принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК, с оглед противоречивите свидетелски показания и безспорно доказано поведение от страна на пострадалия, което е предизвикало неправомерните действия на касатора спрямо него. С оглед на това поведението на Трифонов неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ППЗМВР. Въз основа на така обсъдените относими към спора доказателства, настоящият състав намира, че заповедта е издадена в противоречие с фактическите обстоятелства за постановяването й, което води до противоречие с материалноправните норми на чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ППЗМВР и в противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отмени заповедта за уволнение на касатора като незаконосъобразна. Разноски от касатора не са претендирани и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,