Решение № 1581 от 14.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), гр. София, срещу Решение 697 от 25.05.2022 г. на Административен съд - Бургас по административно дело 583/2022 г. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Заповед З-ЦУ-341 от 10.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение на Хаас България ЕООД BG16RFOP002-2.095-6378 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа за оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. Касационният жалбоподател изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваният административен акт не е приет само на формално основание, а е мотивиран с аргументи, необсъдени при оспорването на първата заповед за отказ. В конкретния случай не са налице тежки пороци на издадения административен акт, които да обосновават неговата нищожност. Доколкото спорът по същество не е решен окончателно по предмета на спорното право, с влязъл в сила съдебен акт, противоречие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, касае неговата материална законосъобразност, но не е основание за прогласяване на нищожност. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Хаас България ЕООД, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. И. Иванов Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Изпълнителният директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки (Условията за кандидатстване), публично достъпни на https://nra.bg/wps/portal/nra/za-nap/Podkrepa-chrez-oboroten-kapital/purva.faza.programa.podkrepa.oboroten.kapital/purva.faza.programa.podkrepa.oboroten.kapital, при срок за подаване на проектите 20.01.2021 г., 16.30 часа. В т. 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите, подточка 4 от Условията за кандидатстване, е предвидено, че Кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа, и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от следните кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД 2008 Приложение 3 към настоящите Условия), един от които 47.30 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. На 18.01.2021 г. Хаас България ЕООД подава проектно предложение BG16RFOP002-2.095-6378. На 09.02.2021 г. на Хаас България ЕООД е извършена проверка от служители на НАП в търговски обект бензиностанция в гр. Шабла, при която е установено, че бензиностанцията упражнява дейност с работно време всеки ден от 09:00 часа до 19:00 часа, като има и едно лице, назначено по трудов договор. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол 0433817 от 09.02.2021 г. На 07.04.2021 г., със Заповед З-ЦУ-1058, на изпълнителния директор на НАП, на Хаас България ЕООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), и Решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет на Република България. Отказът е мотивиран с: т.11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване и факта, че дейността на обекта не е преустановена в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването. С Решение 1669 от 02.11.2021 г. по адм.д. 999/2021 г. на Административен съд Бургас, влязло в сила на 18.12.2021 г., е отменена Заповед З-ЦУ-1058 на изпълнителния директор на НАП. В мотивите на съдебното решение изрично е прието, че обжалваната заповед не е съобразена с приложимото материално право, тъй като е налице принудително ограничаване на дейността на дружеството и претенцията му за подпомагане незаконосъобразно е била отхвърлена. След връщане на административната преписка, е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед З-ЦУ-341 от 10.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на Хаас България ЕООД отново е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 18 ЗНАП, чл. 26б ЗМДВИППП, и Решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет на Република България. Отказът е мотивиран с: т.11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване и факта, че дейността на обекта не е нито ограничена, нито преустановена в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Счита, че при предходното разглеждане на случая, съдът е приел в мотивите си, че от материалноправна гледна точка спрямо жалбоподателя е налице втората хипотеза на приложимата т. 11.1.4 от Условията, т.е. дружеството при установените по преписката и по делото обстоятелства, има право да получи от държавата търсените безвъзмездни средства по чл. 26б ЗМДВИППП. Сочи, че при новото разглеждане на случая за органа са били задължителни дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона чл. 173, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд обосновава извод, че след като административният орган не се е съобразил със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, то е постановил нищожен административен акт. Решението е неправилно В ЧАСТТА, с която е обявена нищожността на Заповед З-ЦУ-341 от 10.03.2022 г. и правилно в останалата му част. Безспорно е, че чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. За да се приеме, че Заповед З-ЦУ-341 от 10.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е постановена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорената заповедта, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. С Решение 1669 от 02.11.2021 г. по адм.д. 999/2021 г. на Административен съд Бургас, съдът е отменил Заповед З-ЦУ-1058 от 07.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и е върнал преписката на органа за произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на решението задължителни указания. Следователно съдът се произнесъл със сила на пресъдено нещо по предмета на спора - законосъобразността на Заповед З-ЦУ-1058 от 07.04.2021 г., и е изпълнил процесуалното си задължение да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обективните предели на действие на Решение 1669 от 02.11.2021 г., т. е. това, за което силата на пресъдено нещо важи, е Заповед З-ЦУ-1058 от 07.04.2021 г. Със съдебното решение спорът за законосъобразността на тази заповед е решен окончателно, но диспозитивът не съдържа разпореждане за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Със Заповед З-ЦУ-341 от 10.03.2022 г., е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесното проектно предложение. Следователно тази заповед не е в противоречие с обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение 1669 от 02.11.2021 г. Съдът е приел, че Заповед З-ЦУ-341 от 10.03.2022 г. е нищожна, тъй като това ново произнасяне противоречи на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда с отменителното решение. Но когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК - "влязъл в сила акт на съд", той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. За това, ако административният орган е постановил акта, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, неговият акт ще бъде материално незаконосъобразен, но няма да бъде нищожен. Съдът като не е отчел изложеното, неправилно е мотивирал акта си и е направил неправилен за оспорената заповед извод. Ето защо съдебното решение е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не са налице основания за връщането му за ново разглеждане. От съдържанието на оспорената заповед е видно, че същата е в противоречие с дадените от съда, с Решение 1669 от 02.11.2021 г., задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на решението на административния съд е посочено изрично, че съпоставката между съдържанието и датите на издадените заповеди на министъра на здравеопазването и на тяхното съдържание преустановяващо всички дейности, свързани със събирането на групи от граждани в заведения за хранене и развлечение, по организирането на екскурзии и групови посещения на туристически обекти, недопускането на публика на спортни мероприятия, провеждани на закрито, ограничаване на броя на участниците в конгресно конферентни мероприятия и преустановяването на присъствените учебни занятия в гимназиалния етап и във висшето образование, изискването за ограничаване на капацитета на всички събирания на закрито, показва, че те неминуемо се отразяват неблагоприятно върху целия икономически живот на държавата, в частност и върху движението на хора и стоки в пределите на страната. Бизнесът, развиван от дружеството, е свързан именно с движението на хора и стоки, извършвано от превозни средства, работещи с въглеводородни горива, производни на петрола (бензин, дизел, пропан - бутан). Съдът отбелязва, че след като министърът на здравеопазването е предприел действия по ограничаване на движението и събирането на хора, то неизбежно това ограничение има негативен ефект и по цялата верига икономически и социални отношения, в това число намаляване на оборота на бензиностанцията на жалбоподателя, поради намалената възможност за пътуване и за консумация на определени стоки или за получаване на определени услуги от населението. В тази насока сочи и неоспорените от ответника данни от НАП за значително снижаване на оборотите на дружеството в месеците на налагане на строги противоепидемични мерки с описаните заповеди на министъра в сравнение със същите месеци на 2019 2020 година, преди навлизането на епидемията сред населението на страната. Въз основа на така изложеното, съдът не споделя тезата на административния орган, че за получаване на подкрепа е необходимо търговският обект на дружеството единствено да е преустановил дейността си, защото критерият по т. 11.1.4. от Условията изрично допуска и втора хипотеза дейността да е ограничена. Именно в тази втора хипотеза на принудително ограничаване на дейността, като резултат от наложените мерки се намира дружеството и претенцията му за подпомагане незаконосъобразно е била отхвърлена. От изложеното се установява по безспорен начин, че съдът приема, че дейността на дружеството е ограничена по смисъла на т. 11.1.4 от Условията и обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на чл. 173, ал. 2 АПК. По изложените съображения процесната заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена. Тъй като естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, касационният съд следва да остави в сила първоинстанционното съдебно решение в частта, с която преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е определен срок за постановяване на законосъобразен административен акт. При новото произнасяне органът следва да съобрази дадените от съда задължителни указания. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд