Решение № 622 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Овърсийз Меритайм ООД - гр. Варна, чрез адв. С. Ковачева срещу Решение 1001/29.01.2024 г., постановено по адм. дело 2356/2023 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (Наредбата) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, както и обжалваната заповед пред първоинстанционния съд. Ответникът заместник-министърът на труда и социалната политика в законоустановения срок е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт да бъде потвърдено като правилен. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Овърсийз Меритайм ООД, гр. Варна против заповед 389/09.05.2023 г. на зам.-министъра на труда и социалната политика. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че при извършена проверка дружеството в качеството си на посредник е извършило посредническа дейност по наемане на работа, но в нарушение на изискванията за осъществяване на такъв тип дейност. Индивидуалният договор за наемане на работа не е съдържал данни за мястото му на сключване. Издаден е бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 03-2201134., въз основа на който е било издадено Наказателно постановление 03-2201134/07.12.2022 г., влязло в законна сила на 21.12.2022 г. В резултат на това зам.-министърът на труда и социалната политика е издал заповедта, с която, на основание чл. 13, т. 2, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата, е прекратил регистрацията на Овърсийз Меритайм ООД - гр. Варна за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за моряци. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата, регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато посредникът договаря, изисква или получава такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице, в т.ч. от моряка, в нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 7, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 4, т. 1 от наредбата. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 НУРИПДНР регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява, когато посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за насърчаване на заетостта или на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37. Отчитайки наличието на фактическите и материалноправните основания, въз основа на които е ангажирана административно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател и фактическия състав на посочените основания за прекратяване на посредническата дейност, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган е издал акта при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател относно нарушение на основния принцип, заложен в чл. 6 от АПК. В него е регламентиран принципът за съразмерност, съгласно който административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. С административния акт и неговото изпълнение не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Издаденият акт не засяга правата и законните интереси на лицето в по-голяма степен от необходимото. В случая всички права на засегнатия адресат са защитени, а органът не е превишил служебните си правомощия при издаване на акта. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважено, а такова не е своевременно направено от ответника и разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,