Решение № 13089 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2015 г.

Решение № 13089 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С.-К.-И. Дойчинов", подадена чрез пълномощник, против решение № 1701 от 15.09.2015 г., постановено по адм. дело № 1147/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу решение № 16/01.04.2014 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при О. П. за потвърждаване на акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) с № 1229/01.11.2012 г. на орган по приходите в общината. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при О. П. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. По делото не е спорно, че жалбоподателят Д. е декларирал с декларация вх. № 07359/23.03.2009 г., в качеството му на ЕТ "Сизи - комерсиал - И. Д." - П., като собственик притежавано от него МПС - влекач "Волво Ф12", с рег. № РВ 66 79 ВА, видно от приложената по делото декларация, ведно с копие от свидетелство за регистрация на МПС. Н. спор, че в О. П. за посоченото МПС е открита партида, незакрита към настоящия момент, на името на ЕТ "Сизи - Комерсиал - И. Д." във връзка с подадената декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ. Спорният по делото въпрос е дали в периода, през който процесният автомобил не е бил във владение на касатора /тъй като е бил запориран/, собственикът дължи данък за превозното средство, т. е били ли са налице предпоставките на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за освобождаване на Д. от заплащане на този данък. Според първоинстанционния съд, в случая не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за недължимост на ДПС, тъй като процесният автомобил е бил регистриран за движение през целия период. Обстоятелството, че автомобилът не е бил във фактическо владение на касатора през този период, не води до друг извод. Единственият правнорелевантен факт за недължимост на ДПС е прекратяването на регистрацията на автомобила. Не е спорно, че регистрацията на автомобила не е прекратена към момента на издаване на административния акт по надлежния ред. При тези данни съдът е заключил, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е неприложима. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б. А според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че единственият факт, който е от значение за недължимост на ДПС, е наличието на прекратена регистрация. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е изпълнена хипотезата на чл. 58, ал. 4, пр. 1 ЗМДТ - липсват доказателства, а и не се твърди, че регистрацията на автомобила е била прекратена в периода 1.01.2009 г. - 31.12.2012 г. Напротив, от доказателствата се установява, че автомобилът е бил регистриран за движение по пътищата на България. Следователно, не са налице условията на чл. 58, ал. 4, пр. 1 ЗМДТ за недължимост на ДПС, тъй като не е налице прекратена регистрация за процесния период. Останалите обстоятелства, сред които и невъзможността автомобилът да се ползва от касатора, тъй като не е бил в негово владение поради запор, са неотносими за дължимостта на ДПС. П. е изводът на съда, че прекратяването на регистрацията е правно регламентирана дейност, с която МПС, като обект на собственост престава да съществува, с което отпада и задължението за плащане на данък. В чл. 143, ал. 6-8 ЗДвП законодателят регламентира снемане от отчет на МПС след събиране на документи за разкомплектоване и/или предоставяне на табелите с регистрационните номера. В случая, видно от приложените справки на ОД на МВР - П., отдел "Охранителна полиция", сектор "Пътна полиция", регистрацията на процесния автомобил не е прекратена, от което следва, че данък е дължим и за периода 2009-2012 г. включително. Неоснователно е възражението на Д., че не е собственик на процесното МПС, тъй като същото било прехвърлено ведно с ЕТ на друго лице на 27.06.2013 г. Съгласно чл. 144 ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cmу подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В случая доказателства за прехвърляне на собствеността върху процесния автомобил липсват, поради което няма основание да се приеме, че Д., в качеството му на ЕТ "Сизи - Комерсиал - И. Д." не е собственик на автомобила през релевантния период. Нещо повече, твърдяното прехвърляне на собствеността върху МПС е след проверявания с АУЗД период. За пълнота касационната инстанция е длъжна да посочи следното: При обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ (относно местните данъци) и чл. 9б ЗМДТ, който препраща към чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ (за местните такси). В чл. 144, ал. 1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци и такси, съгласно чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В чл. 156, ал. 1 ДОПК е предвидено, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД на обжалване пред съда подлежи самия АУЗД, а не решението на решаващия орган, с което е потвърден. В ДОПК има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2 от този закон ответник в съдебното производство е решаващият орган, или в случая - директорът на Дирекция "МДТ" при О. П., който е издал решението, с което АУЗД е потвърден, а не органът, издал обжалвания административен акт. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (чл. 159, ал. 2 ДОПК). Съобразявайки тези обстоятелства, Административният съд - П. е конституирал правилно страните в процеса, определил е предмета на делото (спор за законосъобразността на АУЗД) и съобразно това е провел цялата доказателствена дейност в производството, но е допуснал неточност, отразявайки в диспозитива на решението си, че отхвърля жалба срещу решението, с което е потвърден АУЗД. Доколкото обаче се касае за непрецизност, а не за подмяна предмета на спора, констатираният порок не е съществен, подлежи на отстраняване по реда на чл. 175, ал. 1 АПК и не може самостоятелно да обоснове извод за недопустимост на съдебния акт. Предвид изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната част е правилно и не страда от релевираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд