Решение № 2593 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7141/2010 г.

Решение № 2593 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7141/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Методи Якимов Костадинов от гр. Варна и от кмета на община Варна, срещу решение № 533 от 11.03.2010 г. постановено по административно дело 1062/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 0977/03.04.2009 г. на Кмета на Община Варна. С нея, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е признато на първия касатор правото да придобие собственост върху имот с пл. № 851 с площ 600 кв. м. в местност "Добрева чешма, землище Виница, гр. Варна и е възложено извършването на оценка на имота. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че са били налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за възникване на правото на закупуване на процесния имот от ползувателя, включително и за спазен срок на подадено искане за това. Правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването и да бъде потвърден оспорения административен акт, алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалните си представители-съответно адв. Иванов и юрк. Загорова, а първият - и в писмени бележки, поддържат жалбите и претендират разноски. Ответниците Екатерина Георгиева, Пенка Николова и Тодор Георгиев не се явяват, в писмен отговор чрез адв. З. Стоянова оспорват касационните жалби с подробни съображения за неоснователност, претендират разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира решението за правилно, с оглед приетото в него, че Заповед № 1308/00 г., с която на ползувателя е отказано да придобие правото на собственост върху имота, е влязла в законна сила и е породила съответните правни последици, както и че е преклудирано правото му да иска в ново производство признаване на вече отречени с тази заповед права. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Екатерина Й. Георгиева, Пенка Й. Николова и Тодор Т. Георгиев всички от гр. Варна, в качеството си на наследници на Димитра П. Йорданова, /възстановен собственик/ против Заповед № 0977/03.04.2009 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, въз основа на протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/97 г., е признато на ползвателя Методи Якимов Костадинов правото да придобие собственост, предвид наличието на основание по § 4 и 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с пл. № 851 с площ 600 кв. м. в местност "Добрева чешма, землище Виница, гр. Варна и е възложено извършване на оценка на описания имот. Съдът отменил оспорения административен акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, отказал да признае на ползвателя Методи Я. Костадинов правото да придобие собствеността върху процесния имот и осъдил общината да заплати разноски по процеса. За да достигне до този извод административният съд установил, че с молба до кмета на Община Варна, вх. № ЧПР-953/М/10.12.1997 г. Методи Я. Костадинов, ползвател на място от 600 кв. м., с парт. № 851 по разписен лист, дадено по Постановление на МС № 76 от 1978 поискал на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да го закупи като по този начин стане негов собственик. Със Заповед № 1308/27.07.2000 г. кметът на Община Варна отказал на молителя да придобие правото на собственост върху процесния имота с мотив, че изградената в мястото постройка не е сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са налице условията на § 4б от закона. Тази заповед е връчена на молителя /ползвател/ и собствениците и никой от тях не я е обжалвал, поради което е влязла в сила. С нова молба, рег. № ЗАО 20234/29.04.2008 г., Методи Я. Костадинов поискал от кмета "възстановяване на срока за решение" по молба с вх. № ЧПР-953/М/10.12.1997 г. с твърдения, че е обжалвал Заповед № 1308/27.07.2000г, но преписката по молбата "е загубена от архива", а и поради заболяване не могъл да осъществи действия да защити правата си. В отговор на тази молба, със заповед № 4916/11.12.2008 г. кметът на Община Варна отменил своя Заповед № 1308/27.07.2000 г. по съображения, че "при постановяването й са допуснати съществени нарушения на закона и правилата" и наредил на комисията, назначена с негова Заповед № 3426/25.09.2008 г. да се произнесе по искането на молителя по молбата от 10.12.1997 г. С оспорената пред първостепенния съд Заповед № 0977/03.04.2009 г., предмет на настоящото производство, кметът на осн. § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ признал правото на Методи Костадинов да придобие правото на собственост върху процесния имот пл. № 851 с площ от 600 кв. м. в м. "Добрева чешма". Съдът обсъдил и влязло в сила Решение № 7618/10.06.2009 г. по адм. д. № 2037/2009 г., IV отд. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 1690/11.12.2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Методи Костадинов против Заповед № РД-07-7706-272/02.10.2007 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която са изменени негови заповеди № № РД-1-7706-487/16.12.2002 г. и № РД-06-7706-318/29.11.2006 г. за одобряване на ПНИ за местност "Добрева чешма" относно имот № 851 с площ от 693 кв. м., като собствеността е записана на наследниците на Деспина П. Кълчаклиева за 371 кв. м. и на наследниците на Димитра П. Йорданова за останалата част. Съдът съобразил, че в оспорената заповед са посочени две различни основания - § 4 и 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което извел мотиви за основанието от Протокол № 1/11.02.2009 г. на комисията, назначена със заповед № 3426/25.09.2008 г. на Кмета на Община Варна. Установил, че и в него липсват мотиви, поради което приел, че е в невъзможност да установи действителните фактически основания за издаването й, като така обосновал основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Наред с това и като съобразил мотивите на Решение № 7618/2009 г. на Върховния административен съд, че ползвателят не е извършил плащане на цената на земята, извел извод, че правото му да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост е преклудирано, рeсп. той не може да се ползва от новирания с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. срок - до 31 януари 1998 г., тъй като правоимащи по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, както и по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот. Тъй като в случая молбата, по която е издадена процесната заповед на Кмета на Община Варна е от 1997 г., а по нея има издадена заповед № 1308/27.07.2000 г. от Кмета на Общината, а повторното разглеждане на същия въпрос е недопустимо, извел съображения, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административно производствените правила. По тези доводи съдът отменил оспорения административен акт и решил спора по същество. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998 г. Оспорената заповед е постановена, след като по заявление вх. № ЧПР-953/М/10.12.1997 г. на ползувателя е постановен изричен отказ - Заповед № 1308/27.07.2000 г. В хипотезата, че този административен акт е влязъл в сила и е породил съответните правни последици, новото административно производство е недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Правилни са съображенията, че повторното разглеждане на същия въпрос, фактически инициирано с молба с рег. № ЗАО20234/29.04.2008г е недопустимо, въпреки че тя не е посочена в оспорената заповед. Наред с това следва да се допълни, че заповед № 4916/11.12.2008 г. с която кметът на Община Варна отменил своя предходна Заповед № 1308/27.07.2000 г., по изложените в нея съображения, попадащи в основанията на чл. 99, т. 1 АПК, е издадена далеч след срока по чл. 102, ал. 1, т. 1 АПК, а и в преписката по делото няма данни, нито твърдения за спазена процедура по чл. 103, ал. 1 АПК. Обоснован е и вторият извод, че правото на ползувателя да иска в ново производство признаване на отречените в Заповед № 1308/00 г. права, е преклудирано, поради което постановения съдебен акт за отмяна на оспорената заповед е правилен и обоснован. Налице е и второто основание за отмяна на процесната заповед-в случая липсва посочване на част от релевантните факти както в протокола на помощния орган, така и в самия акт. Правилни са изводите на съда, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, а предвид липсата на мотиви е налице и нарушение на изискванията за форма на акта, отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Отделно от това, съдът е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 1 от АПК и е решил спора за признаване право на трансформация за ползвателя по същество. Преценката на съда за липса на законовите предпоставки по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е законосъобразна. Неоснователни са доводите в двете жалби за наличие на основанията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за възникване на правото на закупуване на процесния имот от ползувателя. Освен посоченото по-горе, съдът следва да допълни, че материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за неговото издаване /арг. от чл. 146 и чл. 168 АПК/. В случая е налице непосочване на фактическите основания за издаването на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, освен че е налице и неточно посочване на правните. Известно е, че фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен белег на това право. Затова липсата им не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено. С оглед горното са неоснователни съображенията в двете жалби, че съдът не обсъдил, респ. не съобразил свидетелските показания, относими към твърдението за застроеност на имота. Изложеното в първата жалба, че имотът не може да се възстановява на съсобственици е ирелевантно за спора обстоятелство, а и не касае правната сфера на този касатор. Съображенията в същата жалба, че заповед със съдържанието на тази с № 4916/11.12.2008 г. на кмета на Община Варна е можело да се издаде безсрочно, са в противоречие с изричната норма на чл. 102, ал. 1, т. 1 АПК. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Искането за разноски, направено от адв. З. Стоянова, пълномощник на ответниците Е. Георгиева, П. Николова и Т. Георгиев за защита пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 144АПК . Тези страни, чрез представляващия ги адвокат, във възраженията си срещу двете жалби своевременно са поискали присъждане на разноски. Оспорващите следва да бъдат осъдени да им ги заплатят в доказания размер на 300 лева, видно от приложеното към л. 18 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо че тази сума е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,