Решение № 11017 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Велкови 2016 ЕООД, подадена чрез процесуален представител адвокат Г. Вълев, против решение 323 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело 208/2022 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед ДС-06-12/29.04.2022 г., издадена от областния управител на област Монтана, в производство по чл. 44, ал. 2 от Закона за държавна собственост /ЗДС/, с която Велкови 2016 ЕООД е определен за купувач на поземлен имот с идентификатор 48489.13.488, представляващ застроен терен с площ от 7779 кв.м. по КК и КР на гр. Монтана, в частта с която е определена цена за закупуване на земята в размер на 627 300 лв. без ДДС, 125 460,00 лв. ДДС върху пазарната стойност на имота, както и са определени размерите на сумите, които следва купувачът да заплати, 15055,20 лв. - 2% режийните разноски върху цената на земята с включено ДДС, 3136,50 лв. дължимия ДДС върху местния данък за придобиване право на собственост върху имота, 15682,50 лв. представляваща местен данък върху пазарната цена на земята. Със същото решение дружеството е и осъдено да заплати на областния управител на област Монтана и на министерство на отбраната сторените в производството разноски. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се също, че съдът неправилно е приел определената от административния орган пазарна цена за имота за реална, както и, че оспорената заповед е нищожна. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде обявена за нищожна заповедта на областния управител на област Монтана, алтернативно делото да се върне за разглеждане на друг състав на съда или да се отмени административния акт и преписката да се върне на областния управител за определяне на цена от 153 436 лв. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - областният управител на област Монтана изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендита разноски. Ответникът министерство на отбраната, чрез процесуален представител Ц. Въргова, изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд Монтана е приел, че заповедта, в оспорената й част, е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗДС и ППЗДС, както и целта на закона. Съдът е приел фактическа обстановка за безспорна между страните. Посочил е, че по делото не се оспорва и обстоятелството, че Велкови 2016 ЕООД има право да закупи имота по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗДС. Спорен според съда е единствено въпроса за начина на определяне на цената на имота, както и за реалната пазарна стойност на същия. Позовал се е на решение по адм. дело 9796/2021 г. по описа на ВАС, с което е отменена предходна заповед ДС-06-7/23.03.2021 г. на областния управител на област Монтана, с която е отказано извършване на продажба на ПИ с идентификатор 48489.13.488, като преписката е върната на административния орган за продължаване на процедурата по чл. 44, ал. 3 от ЗДС за продажба на недвижим имот частна държавна собственост. По делото съдът е изслушал заключенията на три единични и една тройна съдебно оценителна експертиза, оспорени от страните по делото. В решението си е обсъдил експертизите и е изложил мотиви, защо не възприема същите, както и защо кредитира изготвената последна такава, от вещо лице инж. И. Ципоркова, съдебно оценителна експертиза, единствено в частта й, в която при сравнителния метод като пазарни аналози са ползвани реални сделки, касаещи съседни имоти на оценявания. Акцентирайки, че спорът по делото се концентрира върху определяне на пазарната цена на процесната земя - частна държавна собственост и коя е справедливата пазарна оценка съдът е мотивирал извод, че стойността на имота следва да се определи по реда на чл. 90 от ППЗДС и то към момента на издаване на оспорената заповед. В тази връзка, позовавайки се на кредитиранта част от експертизата изготвена от инж. И. Ципоркова, съдът е приел за процесния имот от 7779,00 кв.м. окончателната пазарна стойност заявена в съдебното заседание /на л.543 по делото/, а имено 880 582,80лева /без ДДС/. Изрично съдът се е мотивирал защо не е кредитира останалите заключения на вещите лица по назначените съдебно оценителни експертизи, в това число и по отношение на тройната съдебно оценителна експертиза, по която не са ползвани реални сделки сходни с процесния имот по площ, местоположение, наличие на сграда и начин на трайно ползване, а оценяването е извършено по отношение на имот който не е регулиран и по отношение на който е прието в заключението, че е в режим на съсобственост каквито доказателства не са събрани по делото. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта в оспорената й част. Мотивирал се е, че такова възражение, в контекста на постановеното решение на ВАС по адм. дело 9796/2021 г., би било налице ако в случая се оспорва заповед, с която се отказва извършване на продажба на процесния имот и го е приел за неоснователно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Административен съд Монтана правилно е определил, че единствения спорен въпрос по делото е начина на определяне на цената на процесния имот, както и реалната му пазарна стойност. В конкретния случай оценката е определена на основание релевантния нормативен акт, а именно е ППЗДС. Изчислена е по реда на чл. 90 от ППЗДС и според кредитираната от съда част от експертиза, пазарната цена възлиза на 880 582,80 лева.(заявена в съдебно заседание). Процесът по оценка на доказателствата в производството пред първата инстанция е протекъл правилно, а възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. По повод проверката на пазарната цена в административното производство, по делото са приети четири съдебно-оценителни експертизи. Констатациите им са подложени на обективен, задълбочен и конкретен анализ. Съдът конкретно е изложил мотиви, защо дава вяра на една и то само в определена, част, както и защо не кредитира останалите. Подходът на съда е допустим и се споделя от настоящата инстанция. Той представлява израз на точно приложение на процесуалния закон при оценката на експертните заключения чл. 202 от ГПК вр. чл. 144 АПК. Прилагането на материалния закон се преценява от касационната инстанция въз основа на фактите, установени в атакуваното решение чл. 220 от АПК. При липсата на констатирани пороци в дейността на първоинстанционния съд, засягащи верността на фактическите му установявания в случая не е налице и твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебното решение. Пред настоящата инстанция отново се прави възражение за нищожност на оспорената заповед. В случая такъв порок не е налице. Изготвянето на нова оценка за процесния имот не противоречи на влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело 9796/2021 г., каквото твърдение се прави. Административен съд Монтана е обосновал правилен извод в тази връзка, който настоящият съдебен състав споделя. При така установеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното пред настоящия съд решение да се потвърди поради липсата на твърдените от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на правния спор е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника - областния управител на област Монтана, за което е представена молба, но същият не е бил представляван от процесуален представител. Другият ответник няма искания за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение