Решение № 5516 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2014 г.
ВАСII отделение23.04.2014 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3081/04.12.2013 г., постановено по адм. д. № 469/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменено решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за уличната регулация по южната граница на ПИ 1602-VI клас улица от о. т. 484 до о. т. 972 и е върната преписката за ново произнасяне. ОСЪЖДА Общински съвет - Варна, гр. Варна да заплати на Магдалена Анчева Вуцова от гр. Варна сумата 340 лв. /триста и четиридесет лева/, разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5516 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет /ОбС/, гр. Варна, подадена от адв. Стамов срещу решение № 3081/04.12.2013 г., постановено по адм. д. № 469/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменено решение № 552-6/26,27.07.2012 г. на Общински съвет Варна. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу решението на ОбС - Варна, със законните последици. Ответницата Магдалена Вуцова оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като съобразено със заключението на съдебно-техническата експертиза и материалния закон. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С решението, в обжалваната му част е отменено като незаконосъобразно решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП - ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна, в частта за уличната регулация по южната граница на ПИ 1602-VI клас улица от о. т. 484 до о. т. 972 и е върната преписката за ново произнасяне. Решението е мотивирано с материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради несъобразяване на процесния план с изискванията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като улицата отнема площ единствено от процесния имот, като остават отделени 39,13 кв. м, т. е. формира се маломерен остатък от имота. Прието е, че при тези данни и визираната от вещото лице друга възможност за прокарване на улицата - с изместване на юг, непосредствено от вътрешната страна до южната граница на ПИ 1602, е допуснато нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 6 АПК. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ във връзка с чл. 16, ал. 7 ЗУТ, което е и правно основание за издаване на решението на ОбС - Варна. Установено е по делото, че процесният ПИ 1602 не е урегулиран и е нанесен по актуална кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК. От приложените към административната преписка документи и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че улицата от о. т. 484 до о. т. 972 е обслужваща от VI клас, като отнема значителна част от процесния имот и единствено от този имот, като от имота остава маломерна част от 39,13 кв. м от другата страна на улицата до ПИ1854, без да е налице някоя от хипотезите на чл. 205, т. 1 - 5 ЗУТ. При тези данни, изводът на съда за допуснато нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 6 АПК е обоснован и правилен, още повече, че няма данни по преписката да е обсъден по икономичен вариант, а такъв е визиран в заключението на съдебно-техническата експертиза. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението, в обжалваната част следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от ответницата претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 340 лв., съставляващи адв. възнаграждение. Искането за присъждане на транспортните разходи е неоснователно, тъй като не съставляват деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,