Решение № 1502 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 561/2016 г.

Решение № 1502 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 561/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по протест и касационна жалба срещу решение № 12/9.10.2015 г. постановено по гр. дело № 18/2015 г. от Административен съд - Г.. Протеста е подаден от заместник Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Г.. В него са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за реализиране отговорността Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С., поради което счита предявеният иск за неоснователен. Моли решението на Административен съд - Г. да бъде отменено. Касационният жалбоподател - Изпълнителна агенция - "Автомобилна администрация" - С., в касационна жалба подадена, чрез процесуалния си представител юрк. Нацев изразява становище за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, а също и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Т. М. Т., в представен по делото отговор на жалбата и на протеста, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, счита същите за неоснователни, а постановеното решение на Административен съд - Г., като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и същото следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Протеста и касационната жалба са процесуално допустими, подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С посоченото решение на Административен съд - Г. в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е уважил предявеният от Т. М. Т. от гр. Г. иск за причинени вреди, срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С., в която предявената претенция е за сумата от 300.00 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 27-0000069 от 21.04.2015 г., издадено от и. д. директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Г.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство на ЗОДОВ. Приел е също, че липсата на специален ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН не означава, че такива са недължими, тъй като имуществото на увреденото лице е намаляло единствено по причина от необходимостта от съдебна защита против неправомерно издаденото наказателно постановление. Направил е извод, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателното постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, поради което и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по реда на ЗОДОВ. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 27-0000069 от 21.04.2015 г. издадено от и. д. директор на РД "Автомобилна администрация", касационния ответник по делото е санкциониран с глоба в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 38, предл. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на министъра на транспорта В. Т. е обжалвал пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 499/2015 г. по описа на Районен съд - Г.. За защитата си по образуваните и водени дела по обжалването на наказателното постановление, финалното от които е посоченото по-горе НАХД, Тихов е ангажирал адвокат, като по силата на приложеното по образуваното дело № 499/2015 г. пълномощно от 30.04.2015 г. е заплатил сумата от 300.00 лева. С решение № 348/19.06.2015 г. Районен съд - Г. е отменил това НП като незаконосъобразно и същото е влязло в законна сила. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при/или по повод, на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Правилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на съда, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, Тихов е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че касационният ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Тихов, вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Следва да бъде споделен довода на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/3.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) С ТП 2/2015 г. на ВКС и ВАС се задължават адм. съдилища да се произнасят по исканията за разноски в производствата по ЗАНН по реда на ЗОДОВ, което е сторено в процесния случай, като искът правилно е приет като доказан по изложените по-горе съображения. По изложените съображения протестът и касационната жалба се явяват неоснователни, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния ответник следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 300.00 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,