Решение № 3909 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2015 г.

Решение № 3909 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", чрез проц. представител ю. к. Т. К. и е против решение № 1467/30.06.2015 г., постановено по адм. д. № 498/2015 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от АД "ПС Трейдинг" Швейцария, Женева, "Рут дьо Пре-Боа" № 20 против решение от 12.12.2014 г. към ЕАД № 14BG002005J0003194/11.08.2014 г., издадено от началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № 32-9413/19.01.2015 г. на началника на Митница Варна, с което начислен ДДС в размер на 2575.56 лв. установени липси на 6034.8 кг газьол и е начислен акциз в размер на 5256.27 лв. за установени липси на 6803 кг газьол. Съдът е прогласил нищожността на решение от 12.12.2014 г. към ЕАД № 14BG002005J0003194/11.08.2014 г., издадено от началника на Митнически пункт "Пристанище - Варна" в частта в която е начислен акциз в размер на 5256.27 лв. за установени липси на 6 803 кг газьол, отменил е решението в частта, в която е начислен ДДС в размер на 2575.56 лв. за установени липси на 6034.8 кг газьол и е осъдил Митница Варна да заплати на АД "ПС Трейдинг" Швейцария, Женева, "Рут дьо Пре-Боа" № 20 сумата от 1550 лв. разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението по назначената и приета, неоспорена ССчЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Законосъобразно е прогласен за нищожен административният акт (решението на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" от 12.12.2014 г. към издадения ЕАД № 14ВG002005J0003194/11.08.2014 г.) в частта, в която е начислен акциз в размер на 5256.27 лв. за установени липси на 6803 кг газьол. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, за извършването на проверки и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Алинея втора на чл. 104 ЗАДС посочва, че началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Те не са овластени с материална компетентност да възлагат ревизии, нито актове за установяване на задължения по декларация . Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, началниците на митническите учреждения са решаващ орган при задължителния административен контрол на актовете за установяване на задължение по декларация, поради което не притежават компетентност за издаването им. В конкретния случай началникът на МП "Пристанище Варна" има правомощията на териториален директор и не притежава компетентност за издаване на акта, в частта, в която е начислен акциз. Обосновано съдът е приел, че решението, като издадено при липсата на материална компетентност се явява нищожен административен акт. По отношение на начисления ДДС в размер на 2 575,56 лв. за установени липси на 6034.8 кг. газьол, съдът правилно е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, след като чрез заключение на допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че всички липси при съобразяване на различните проценти за летен и зимен период, представляват загуби от естествени фири и на основание чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС са освободени от данък. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав